Автомобилизацията при соца в България
Към 15 октомври 1944 г. (след включването на България във войната срещу Германия и проведената мобилизация) в състава на Бойния фронт на
служба са: 2513 камиона (Оpel Blitz, Daimler Mercedes-Benz, Steyr, Horch, Bussing, Borgvard, Henshel, Ford, Phenomen, Тatra, Renault и др.), 436 влекача (Mercedes-Benz, „Кльокнер Магейрус Дойц”, „Фаун” и др., полуверижни „Бюсинг-ХАГ” (SdKfz 6), „Краус-Мафай” (SdKfz 8) и Famo/Тatra, 764 леки, командирски и разузнавателни автомобила (Меrcedes, Steyr, Horch, „Щьовер”, BMW, KDF, Сitroen и др.), 291 санитарни линейки (Оpel, Меrcedes, Phenomen, Horch, Praga и др.) и 1594 мотоциклета (DKW, NSU, BMW, Zundapp, полуверижни SdKfz 2).
1946
Маршал Толбухин, командващ Трети Украински Фронт и подсигурил въстанието в България, предхождано от преврата на Кимон Георгиев и сие, подарява на софийската община 15 камиона Ford и Opel.
1947
На софийския хиподрум се организира голямо автомобилно състезание.
На първия следвоенен салон в Пловдив е изложен автобус, произведен от национализираната ботевградска работилница.
1948
В България собствениците на товарни автомобили се обединяват в Държавно автомобилно предприятие – ДАП.
Изработена е първата метална автобусна каросерия у нас, а на следващата година „Чавдар” – Ботевград заработва с капацитет 100 коли годишно. Строят се автобуси на шаси на Skoda PTO.
1950
В София е усвоено производството на съветските тролейбуси МТБ 82.
В трамвайното депо на София е изработен първият български електрокар.
1952
В „Завод 12” се прави първият български товарен автомобил.
1954
Към края на годината в един магазин на „Нармаг” в София се продава малка партида автомобили IFA F-9 на частни лица. С това неофициално се възстановява автомобилната търговия у нас.
1955
Mercedes-Benz излага колите си на Пловдивския панаир и осигурява превозни средства за държавни нужди у нас.
1956
Седмата сесия на СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ – икономическа организация на соцстраните на времето) решава в България да се
произвеждат електрокари.
1957
На 14 май се основава Българският автомото туринг клуб.
В софийския завод „Шести септември” се правят първите серийни български електрокари.
На първия етаж на новоткрития ЦУМ в София започват да се продават „Москвич” и Renault. След няколко години вече се внасят Opel и британският Standart. Вносителят е „Металимпорт”.
1960
В завод “Балкан” – Ловеч, ентусиазирани конструктори създават българския малолитражен автомобил “Балкан 1200” с четиритактов двигател, произведен в завод 12. Завод “Балкан” е наследник на Държавната самолетна фабрика, построена по полски проект. Тя е разположена на държавна земя, отчуждена с Царски Указ № 995 от 19 април 1939 г. От 1960 г. в нея се прави мотоциклетът “Балкан” 250 куб. см, от 1962 г. – “Балкан” 50 куб. см и от 1971 г. – мопедът “Балкан” 75 куб. см.
Осъществена е първата обиколка на България след войната.
1961
Организирано е ралито „Лиеж – София – Лиеж”.
Във в. „Авто Мото” се появява първата при социализма автомобилна реклама – на Renault.
1963
В София се провежда първото състезание по картинг.
Получава се първата оферта на Renault на 27 май за производство в България на моделът 4, която не се осъществява.
1964
В Ловеч е произведен българският малък камион „Балкан” с полезен товар от 800 кг.
1965
През есента между България и СССР е подписана спогодба за икономическо сътрудничество за периода 1966 г. – 1970 г., според която до края на 1968 г. завод „Балкан” – Ловеч, трябва да бъде напълно окомплектован и готов за монтаж на 15 000 коли „Москвич 408” годишно.
1966
В завод “Балкан” – Ловеч, на 4 ноември в 15.00 часа, от монтажната линия слиза първият лек автомобил „Москвич 408” (наречен през следващата година с търговската марка “Рила 1400” – впрочем това никога не се е изписвало на колата външно) и след това започват да се сглобяват всички модификации на руската марка.
Сключва се договор между ВТО „Булет” и Renault за сглобяване в България на модела 8. На Пловдивския панаир са изложени първите 10 броя Bulgarrenault 8, сглобени във Военния завод в Казанлък. Първоначалните проекти са били производството да бъде в Червен бряг. На следващата година монтажната линия се премества в Пловдив.
В София е проведен първият български парад на ретро автомобили.
Създадено е ДСО „Автопром”, което обединява българските заводи „Балкан” – Ловеч, „Чавдар” – Ботевград и „Мадара” – Шумен.
1967
На 3 март в Торино, Италия, е сключен договор за монтиране на FIAT 850 „берлина” и „купе”, и 124 в България. На 27 юни е монтирана първата кола FIAT 850 в ЗЛА „Балкан” – Ловеч. Автомобилите трябва да излизат под марката „Пирин ФИАТ”.
Варненският завод „Вамо” започва производството на дизелови двигатели Perkins.
В България се създава движението ТНТМ – Техническо и научно творчество на младежта.
1968
Отхвърля се у нас предложанието за производство на автомобили SAAB.
В монтажния завод „Мадара” в Шумен започва монтажът на автомобилите „ГАЗ” и „ЗИЛ”.
1970
„Мадара” – Шумен се кооперира с чехословашките заводи „ЛИАЗ”.
В България се провежда първото рали „Златни пясъци”.
До този момент в Пловдив са сглобени 4000 автомобила Bulgarrenault 8 и 10. Сериозна част от тях се продават в Австрия, Югославия и Близкия Изток, за цените на които френската страна протестира и това води до прекратяване на договора за производство.
В Пловдив е представен прототип на автобуса “Чавдар” по лиценз на Kaesbohrer.
1971
В България се създава ДСО “Мототехника и автосервизи” – организация, дълго продаваща единствено автомобили в България. По-късно се появява „Автокореком”, в който се продават и западни марки с валута.
Спира сглобяването на “Пирин ФИАТ” в Ловеч. Общо от началото му през 1967 г. са пуснати 758 коли.
За пръв и последен път „Рали Златни” се печели от българин – Илия Чубриков.
У нас СО „МАТ” (Стопанско обединение „Международен автомобилен транспорт”) наследява от “Тексим” (външнотърговско представителство) 1080 автомобила.
1972
На 12 българи се пада 1 автомобил.
1973
У нас са регистрирани 1 млн. МПС.
1974
В България е направена първата копка на магистрала “Хемус”.
1976
В завода в Ловеч в България от месец април започва монтажът на рестилизирания „Москвич 1360/1500”.
1977
На 20 октомври в Ловеч е монтиран 100 000-ият „Москвич”.
1978
„Балканкар” става първи в света по обем на износа си на подемно транспортна техника.
1979
„Москвич 1500” става единственият модел на „АЗЛК”, който се сглобява в България.
Дебютира новият български автобус „Чавдар 11 Г 6”.
1981
„Мадара” – Шумен и LIAZ подписват дългосрочен договор до 2000 г. Според него българското предприятие става най-голямото, а по-късно и единственото, произвеждащо двигателни мостове за тази чешка марка.
1982
В завода „Мадара” в Шумен започва монтажът на малките чешки камиони Avia.
1983
Сервиз „Средец” в София – бившият „Москвич”, започва да ремонтира и западни автомобили.
Открита е естакадата в София към аерогарата.
1984
В България е открит тунелът на магистралата при „Витиня”.
В Ловеч е сглобен 200 000-ият „Москвич”, през годината са монтирани рекордните 16 000 бройки.
Завод „Чавдар” влиза в контакт с фирмата Steyr.
1985
В Пловдив е показан първият български автобус „Чавдар”, разработен в сътрудничество с Steyr.
В годината на своя 30-годишен юбилей в. „Авто мото свят” излиза в 210 000 тираж.
1988
Подписано е споразумение за производство на „Москвич Алеко” у нас.
Водят се преговори с министъра на автомобилната промишленост на СССР за организиране на кооперирано производство на „ЗАЗ 1102 Таврия” в завод „Балкан” по 50 000 годишно. Последвалите политически промени прекъсват преговорите.
Започват продажбите в България на Volkswagen Golf с „космически” цени.
Открит е сервиз на Volvo в София.
1989
През декември е учреден Българският автомобилен клуб „Ретро”.
„Мототехника” продава в София употребявани коли Ford срещу валута.
Още преди падане на Берлинската стена, във в. „Авто Мото Свят“ е отпечатан първият у нас автомобилен поустър – плакат, заедно с реклама на Автокореком и BMW. Организирана е първата в България командировка до международен автосалон – във Франкфурт, и първата за печата – до Формула 1. Журналист от вестника прави интервю с Професора и четири пъти общо след това световен шампион Ален Прост.