Джорджето Джуджаро
Шедьоврите на автомобилната форма
Джорджето Джуджаро (роден на 7 август 1938 г.) е италиански дизайнер на автомобили, между които суперавтомобили и няколко от най-популярните всекидневни превозни средства днес. Той е роден в Гаресио, Кунео, Пиемонт.
Като младеж Джорджето Джуджаро започва да работи в дизайнерския център на FIAT. Последният се оглавява тогава от Данте Джиакоза. Две години по-късно Джорджето се премества в Bertone, защото решава, че там може да се реализира по-пълно. Още тогава той става най-младият шеф на дизайнерско бюро. През 1965 г. младежът вече е начело на Ghia. Три години по-късно вече има собствено студио. Първият офис на фирмата е в Торино. След още шест години новоткритото ItalDesigh се премества в Монкалиери.
Постепенно Джуджаро става един от най-търсените автомобилни стилисти. За това му помага неговата стратегия при дизайна да се включва не само външния вид на автомобила и неговия интериор, но и цялото предпроизвоство.
Изпод чертежите на талантливия дизайнер излизат такива шедьоври като Volkswagen Golf, Maserati Bora, Lotus Esprit и BMW M1. Магията на творчеството му идва от чистотата на формите, свежестта на неговите творения и изющния стил. Автомобилите му съчетават принадлежност към марките им и едновременно индивидуалност.
Успоредно със серийните модели, на които дизайнерът дава неповторим вид, неговият талант създава и редица концептуални разработки. През 1968 г. Джорджето показва в Торино своята Manta – спортно купе на основата на Bizzarrini. Следват разработки на тема Abarth, Alfa Romeo, Caimano,Volkswagen-Porsche Tapiro и Karmann Cheetah.
През 1972 г. идва ред на разработката му Lotus Esprit. Една от най-необикновените му творби е Maserati Boomerang. Този автомобил е на шаси на Bora и височината му е само 107 см. Предното стъкло е почти вертикално.
През 70-те години ItalDesigh разширява клиентелата си. Това се отразява на по-малкото внимание, което дизайнерът отделя по това време на концептуалните автомобили. От 1976 г. датира проектът New York Taxi на основата на Alfa Romeo и Lancia Megagama. Тези разработки фактически маркират началото на минивана в автомобилната индустрия. Изключително ниско челно съпротивление притежава обтекаемият Medusa на основата на Lancia.
През 1984 г. дизайнерското студио създава за Lotus концепткара Etna. Двигателят е четирилитров V 8 с мощност 360 к.с. Автомобилът е снабден с подвижен покрив тип „тарга” (каросерия, на която част от покрива може да се демонтира). Почти сходен с този модел е и Ford Maya. Двата автомобила не успяват да стигнат до серийно производство.
Особено оригинален е хибридът Machimoto от 1986 г. Откритата каросерия на четири колела е съчетана с четири мотоциклетни седла. Механиката е от VW Golf GTI. Може да се избира между автомобилно и мотоциклетно кормило.
През 1988 г. дебютира триото Aztec, Aspid и Asgart. Разработката интерпретира бутафория, псевдофункционалност и техномотиви. Механиката е на Audi. Aztec е роудстър (открит двуместен автомобил) със задвижване от Audi Quattro. Самостоятелните отделения за двамата пътника са интегрирани с панелите на вратите. Пред пътника до шофьора има аналогичен на този на водача дисплей. Aspid е закрита версия на Aztec. А Asgart е еднообемен автомобил за осем пътника и е от типа на минивановете.
На автосалона в Женева през 1990 г. фирмата демонстрира виждането си за автомобил на бъдещето – студията Kensington на Jaguar. Двигателят е оригинален на марката с 12 V-образно разположени цилиндри. Прототипът е приет от Daewoo, което през 1997 г. прави на негова основа Leganza.
На BMW през 1991 г. се предлага да вкара в серия впечатляващия прототип Nazca. Сътрудничеството с Мюнхен продължава в модела Columbos от 1992 г., който е екипиран с V 12 на фирмата. Необичайната каросерия е дълга 6 метра и широка 2,20 м. Движещи са и четирите колела. Салонът е разделен на две нива – едно по-високо за водача и по-ниско за пътниците. Може да превозва осем пътуващи.
През 1994 г. студиото се включва в конкурс на FIAT за каросерия на Punto. Предложената разработка се нарича Firepoint – „купе” 2+2, в което много е взаимствано от авиационната индустрия. Автомобилът лесно се превръща в „роудстър”. Специално за Lamborghini се прави прототипът Cala с купе тип „тарга”, показан през 1996 г. в Женева. Двигателят е централно разположен V 10, шасито е от алуминий, а каросерията – от карбон.
Така фирмата на Джуджаро през последните 35 години се очертава като фактор, оказващ влияние в еволюцията на автомобилната форма.
Джуджаро е обявен за автомобилен дизайнер на века през 1999 г. и въведен в автомобилната зала на славата през 2002 г. В допълнение към колите, Джуджаро е разработил камери за Nikon, компютърни прототипи за Apple, офис мебели за Okamura Corporation и др. Сред срещаните и днес автомобили по пътищата, негова разработка са Fiat Croma (1985 г.), Croma (2005 г.), Sedici (2005 г.), Panda (1980 г.), Punto (1993 г.), Uno (1983 г.), 850 Spider, Dino Coupe (1967 г.), Palio/Siena (2001 г. – 2004 г.), Grande Punto (2005 г.), Alfa Romeo Alfasud (1972 г.), Giulia Sprint GT, Brera (2002 г.), Alfetta GT/GTV (1974 г.), 159/159 SW (2006 г.), Audi 80, Daewoo Lanos (1996 г.), Matiz (1997 г.), Leganza (1997 г.), Kalos хечбек (2002 г.), Lacetti хечбек (2004 г.), VW Golf I, FSO Polonez (1978 г.), Hyundai Pony (1974 г.), Excel (1985 г.), Sonata (1988 г.), Lancia Megagamma (1978 г.), Delta (1979 г.), Prisma (1982 г.), Thema (1984 г.), Maserati Quattroporte (1976 г.), 3200GT, 4200 Coupe (2002 г.), Spyder (2002 г.), Zastava Ugo, Florida,
Mazda Familia (1963 г.), Mazda Luce (1965 г.),
Renault 19 (1988 г.), 21 (1986 г.), Saab 9000 (1984 г.), SEAT
Ibiza (1984 г.), Ibiza (1993) и др. Сред неговите суперавтомобили са DeLorean DMC-12, Lotus Esprit S1, 2008 Ford Mustang Giugiaro Concep, Ferrari 250 Berlinetta Бертоне, De Tomaso Mangusta, ISO Grifo и Maserati Ghibli, BMW M1, Maserati Bora и Maserati Merak, Lamborghini, Maserati Spyder, Ferrari GG50. Bugatti EB 118 (1998 г.), EB 218 (1999 г.), 18/3 Chiron (1999 г.) и др.
ItalDesigh -Giugiaro S.p.A е основана на 13 февруари 1968 г. като Studi Italiani Realizzazione Prototipi SpA. Основател е Джорджето Джуджаро. Той и е председател на Изпълнителния комитет, Фабрицио Джуджаро – вицепрезидент, а Енцо Пацела – управляващ директор. Контролният пакет е придобит от Volkswagen AG през май 2010 г.
Volkswagen и ItalDesigh, имат история на съвместна работа, която датира от началото на 1970 г. Доскорошният шеф на Надзорния съвет на Volkswagen AG – Фердинанд Пиех, чиракува в ItalDesigh през лятото на 1972 г., учи инженеринг и проектиране. ItalDesigh е отговорен за дизайна на няколко забележителни превозни средства на Volkswagen, включително първото поколение на Volkswagen Golf (1974 г.), Volkswagen Scirocco (1974 г.) и Volkswagen Passat (1973 г.), както и Audi 80 (1974г.). През май 2010 г. ItalDesigh се съгласи да прехвърли 90,1% от акциите си на дъщерното дружество на Volkswagen – Lamborghini Holding SpA, за да запази италианските проекти на Volkswagen в комплект заедно. Покупната цена не беше оповестена.
Джуджаро и 50-годишният му син Фабрицио планират да отворят ново ателие, което да изпълнява поръчки за южнокорейски и китайски компании. Двамата избягват да влизат в конкретика за потенциалните бъдещи клиенти.
През юли 2015-та Джорджето Джуджаро напусна основаната от него през 1968 г. компания Italdesign Guigiaro S.p.A. Той продаде на Audi останалия му 9.9-процентов пакет от акции и обяви, че смята да посвети времето си на лични интереси.
За оттеглянето на Джуджаро се разбра два месеца след вътрешния преврат във Volkswagen, при който бе свален председателят на съвета на директорите и личен приятел на Джорджето Фердинанд Пиех. През 2010 г. немският гигант откупи 90.1% от Italdesign именно по инициатива на Пиех.