НАСА проектира Rover за Венера

За промяна на начина, по който се мисли при мисии

Венера не е приятна. Нейната повърхност, приблизително 850 градуса по Фаренхайт, е достатъчно гореща, за да може хартията да се запали спонтанно. Атмосферата й, потискаща смес от въглероден диоксид, азот и серен диоксид, е достатъчно плътна, за да смаже подводница.

Последният път, когато робот вървеше на повърхността на Венера, беше в средата на 80-те години, когато Съветският съюз изпрати Вега, за да улови данни за почвата на планетата. То продължи по-малко от час.

„Планетарните учени са много заинтересовани от Венера, защото данните, които имаме, са почти никакви“, казва Джонатан Саудър, инженер от лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. Ето защо миналата година Саудър работи с колегите си инженер по JPL Еван Хилгеман и други, за да изгради роувър, който може да продължи да се движи на Венера в продължение на дни, ако не седмици или месеци.

Ключът към дълголетието на роувъра?

Поддържането му да е определено ниско технологично. Концептуалният роувър, наречен AREE (Automation Rover For Extreme Environments), е чудесен пример за неутрално решаване на проблеми. Вместо да опаковат високо технологичната електроника, учените изграждат механичен роувър, който работи с минимална електроника. Корпусът, подобен на танк, се търкаля на стъпалата, което го прави непроницаем за грубия терен на Венера. Тези стъпала се задвижват от вятърна турбина, която улавя поривите на вятъра на планетата и съхранява енергията във вътреш6ността на превозното средство, преди да се разпространява в различните системи на роувера. „Ако опростявате концепцията доста, това е нещо като играчка или часовник.“ казва . Хилгеман.

НАСА опакова повечето от своите роувъри с усъвършенствани сензори и електронни инструменти, преди да ги изпрати в космоса. “ Ако искаш да изпратиш ровър в космоса, искаш да се увериш, че роувърът може да направи колкото се може повече наука.“ – казва Дърлет. „Но този замисъл е по-малко ефективен на планета като Венера, където електрониката се пържи в рамките на няколко минути.“  За да се противодейства на суровата среда, Саудер и Хилгеман запазиха функционалността колкото е възможно по-проста.

Вместо да разчита напр. на двупосочно радио за предаване на данни, роувърът на Венера ще използва обикновен оптичен рефлектор, за да предаде данните си на орбитални спътници, като мига радарна светлина като морзовия код. Това не е информационна система (AREE се очаква да предава 1000 бита на ден в сравнение с 1 милион бита на Curiosity), но това ограничение действително е от полза.

Наскоро финансираха нова фаза на изследване на AREE, което ще позволи на изследователите да прекарат следващите три години в изграждането на груб прототип на роувера. Програмата, която се фокусира върху разработването на идеи,  не е предназначена да произвежда технологии, готови за мисии. Но фактът, че AREE никога не е виждал повърхността на Венера, не безпокои авторите на проекта, които казват, че той е по-малко за изграждане на технологии, готови за мисията, и повече за промяна на начина, по който хората мислят за проектиране. „Искаме да променим начина, по който хората мислят за извършването на мисии“, казва  Хилгеман.

Източник: НАСА / JPL-Caltech