Авторска позиция

Тези, които повдигат проблема с вредата от употребените вече батерии на електромобилите, нямат нищо общо с проблемите на деня…

Не това е грижата сега на институции и правителства. Стремежът е да се спрат или  ограничат превозните средства с ДВГ, като основни замърсители на въздуха в големите градове с емисиите си на отработили газове, разработване на батерии, осигуряващи по-голям пробег на превозните средства, да няма продължителна необходимост от зареждане и създаване на обхващаща мрежа от зарядни станции на територията на всички държави.

Затова и много правителства заявиха готовността си да спрат автомобилите с вътрешно горене и отпускат огромни суми за създаване на мрежа от зарядни станции. Производителите сами отпускат милиони за преобразуване на производствата си в посока към електрификация и обявяват срокове за спиране пускането на ДВГ.

По отношение на ориентацията на отделните държави към чист транспорт и електрификация, вече доста държави утвърдиха държавни документи и стратегии. И ЕС взе решения, и президентът Байдън този месец подписа специална изпълнителна заповед за политиката на САЩ в тази насока и върна страната в споразумението за климата от Париж, и правителството на Великобритания утвърди стратегия само преди дни.

Много страни в света дори отпускат и субсидии на гражданите си, за да ги стимулират и подпомогнат да си купят електромобил. Наскоро нов норматив се утвърди и в САЩ. Дори се появи информация, че и Русия се готви да направи подобна стъпка.

Тези, които смятат всичко това за маловажно, или не са в час, или лобират за ретроградни институции и производства, които не се интересуват от опазване климата на планетата и замърсяват околната среда.

Днес проблемът е не какво ще правим с електрическите батерии, след като изтече техния цикъл на живот и как ще ги обезопасим. Все още не!

Проблемът е да се мине по-скоро масово към електрически транспорт и нулеви емисии, за да се намалят емисиите от вредния  СО₂ и не се влияе отрицателно на климата…Последиците от замърсяването на въздуха усеща вече и нашето поколение, като си спомня и за по-минали години.

Какви зими имаше едно време!

Наскоро беше приет и обширен и компетентен доклад на ООН за промените в климата, последиците от които стават все по-очевадни и опасни. Сами сме свидетели вече на наводненията навсякъде по света, стигането до рискови високи температури – дори над 48 градуса по Целзий, наблюдаваме опасните климатични явления и пожарите…

Може да се каже, че положението на доста места стана трагично, но не е неспасяемо. Все още може нещо да се направи…

Красимир Панчев