Първи три български електромобили, произведени през 1966, 1967 и 1970

Макар и прототипи, които никога не са стигнали до серийно производство…

facebook.com/bulgarisme

Смелостта на българските инженери се гради върху бързо растящото родно производство на електрокари започнало още през 1952, когато сме произвели първият български електрокар. (40 години по късно през 1992 г. стигаме 1 500 000 произведени кари и ги изнасяме по цял свят.)

Затова през 60-те години, България има сериозно предимство сред световните елмобилни конструктори заради развитото ни производство на електрокари – за неговите нужди в БАН е създаден отделен Научноизследователски и проектно-конструкторски институт по електро- и мотокари (НИПКИЕМ).

ПИОНЕР-63

Научноизследователски и проектно-конструкторски институт по електро- и мотокари (НИПКИЕМ) създава първия български – а и изобщо източноевропейски – електромобил. Завършен през 1966 г. но не е представян официално. Двуместната каросерия, наличието на кардан с главно предаване и диференциал (който и в двата случая е от ЗАЗ-965. Дизайна и типа на каросерията е открита и изработена от листова ламарина.

ПИОНЕР-63 (ПИОНЕР-67)

е вторият български елмобил произведен 1967 г.

Той е „лека кола за два пътника“, както разказва статията в тогавашното списание „Наука и Техника“. Електрическият двигател с мощност 6.3 киловата осигурява скорост до 55 км/ч, а общото тегло на машината е едва 850 килограма.

Той е първият професионален опит за създаването на модерен пътнически електромобил в България. Работата по изработването на прототипа, обозначен като 315-2, започва през септември 1966 г. Неговият екстериор първоначално е изпълнен от стиропор и восък в естествена големина, след което са свалени калъпи, в които е отлята и стъклопластовата каросерия.

Пионер-63 през септември 1967 г. е изложен на Пловдивския панаир. В неговата конструкция са използвани много готови компоненти и части, като например предния мост и кормилната уредба, които са взети от „Запорожец“. Проектиран е и конструиран от колектив на НИПКИЕМ.

Използва оловни акумулаторни батерии, проектирани за него в БАН. Заслугата за запазването на единствените две снимки е на ст.н.с. ІІ ст. д.т.н. инж. Евгени Танчев, отговорен конструктор на каросерията.

ЕЛМО-70

Е третият български елмобил използва каросерия на „Москвич-426“ като го модифицират почти изцяло:

Диференциалът е отстранен и заменен с електромотор, свързан с планетарен редуктор с предавателно число 1:4.67. Електромоторът е с номинална мощност 9 киловата, работи при 80 волта и тежи едва 65 кг. Коефициентът му на полезно действие е 85% – близо три пъти над конвенционалния двигател с вътрешно горене, използван от „Москвич“.

Истинската новост в Елмо 70 обаче е батерията, създадена в Централната лаборатория по електрохимични източници на ток. По същото време електрическите прототипи на Ford ползват оловни батерии с капацитет 5.75 киловатчаса, в Япония Hitachi разработва никелово-цинкови с капацитет 24.9 кВтч, а българската е цинково-въздушна, с капацитет цели 40 кВтч. На всичкото отгоре тя е значително по-лека от японската разработка – 400 кг срещу 697 за продукта на Hitachi.

ЕЛМО-70 не е особено бърз – развива до 60 км/ч. Но за сметка на това пробегът й напълно съответства дори на днешните стандарти за електромобили – той е 240 километра в реални условия, както показват изпитанията по столичното Околовръстно шосе („Наука и Техника“ описва как при първите тестове шофьорът бил спрян от любопитен катаджия, защото колата не издавала звук. Оказало се, че изпитателят си е забравил документите в лабораторията)…