Дейвид Буик

Слава и забрава

Забележителният шотландец е роден в Арброуд, Шотландия през 1854 г. Той достига широка известност и има голямо значение за бъдещето на автомобилите, въпреки че остава неизвестен в собствената си родина. Той е Дейвид Дънбар Буик, роден на 17 септември 1854 г. на „Зелената улица” № 26 в Арброуд. Известен е най-вече с основаването на Buick Motor Company. Той оглавява тази компания и предшественика й от 1902 г. до 1906 г., като по този начин помага да се създаде една от най-успешните марки моторни превозни средства в историята на Съединените щати.

Дейвид Буик създава компания, която прераства в General Motors Corporation – една от най-магнетичните империи в света. Над 17 млн. коли носят неговото име и слизат от поточната линия, въпреки че само 120 са направени действително от него.

Неговият баща – Александър Буик, емигрира в Америка със съпругата си, когато синът му е едва на две години.

Дейвид Буик напуска училище през 1869 г. и работи за компания, която прави водопроводни стоки. Когато фирмата има проблеми през 1882 г., той става и неин партньор. По това време Буик започва да показва качествата си като изобретател при производство на много иновации, включително и на пръскачки за трева, както и при метод за трайно покритие със стъкловиден емайл на желязно тяло, което позволява производството на „белите” бани на по-ниска цена. Въпреки че чугунени вани са рядкост в днешно време, методът е все още в употреба за тяхното емайлиране. В комбинация на иновации и на стабилен бизнес партньор за управление на компанията, Buick става доста успешна марка.

През 1890 г. Буик развива интерес в областта на двигателите с вътрешно горене и започва с тях да експериментира. Той прекарва малко време над водопроводния бизнес и неговият  партньор става нетърпелив. Партньорството е разтурено и компанията е продадена.

Буик сега има време и капитали, за да работи върху двигателите на пълно работно време и през 1899 г. се създава нова компания Buick Auto-Vim and  Power Company. Заявената цел на дружеството е на пазара на двигатели за земеделско ползване. Buick скоро се ориентира към развитието на цяла кола, а не само на двигателя. Той също се съсредоточават върху научноизследователската и развойна дейност за сметка на производството и продажбите.

В началото на 1902, Буик създава второ дружество от производството на компанията Buick – двата близнака имат за цел маркетингови двигатели на други автомобилни компании, както и производство и продажба на собствени автомобили. Отново следват проблеми с производството и развитието и до края на 1902 г. Buick изчерпва парите само с една кола, за да покаже за работата си. Фирмата се концентрира върху развитието на революционната технология при двигателите „клапан-глава”. Този метод на конструкция дава много по-висока мощност, отколкото при обикновения клапанов двигател на съперниците по това време.  Мостови вентилни двигатели са използвани от повечето производители на автомобили, но сега само GM и Chrysler произвеждат вариант с „бутащ прът” редовно. Всички съвременни варианти OHV се квалифицират като изобретение на Buick.

Парите отново се похарчват и през 1903 г., Буик е принуден да събере повече средства чрез заем от $5000 от един приятел и колега ентусиаст на колите –  Бенджамин Брискоу. С тази финансова помощ от него, Буик формира компания Buick Motor, която в крайна сметка ще се превърне в крайъгълен камък на империята на General Motors.

Те заемат $10 000 от местна банка, за да осигурят дебюта на колата на Буик. Фирмата завършва 16 автомобила през 1903 г. и 34 – през 1904 г., всяка струваща по $1200.

В това време на сцената излиза Уилям Дюрант. Брилянтният бизнесмен вече има много зад себе си в изготвянето на конски екипажи. На 1 ноември Дюрант става главен мениджър на Buick Motor Co. с президент Буик.

Както Форд, той разбира, че основен закон за индустрията на бъдещето е снижаване на цените чрез намаляване разходите за асемблиране. Но Буик смята, че всеки автомобил е самостоятелно произведение. Един от двамата трябва да си отиде. Това прави Дейвид Буик. През 1906 г., на 52 години, той скъсва връзките си с фирмата и се връща в Детройт със съпругата си и сина си.

През 1906 г. Дейвид Буик приема обезщетение, за да напусне компанията, която е основал. След неуспешни инвестиции в Калифорния да добива масло и във Флорида – в земя, и опит (със сина си Том) за производството на карбуратори, Buick прави кратко завръщане към автомобилния бизнес през 1921 г., като президент на просъществувалата за кратко Lotaringia Motors, а през 1923 г. Дънбар проектира прототип на автомобил. В интервю през 1928 г., Буик признава, че той е бил почти напълно разорен и не може да си позволи дори и телефон. На следващата година, на 5 март 1929 г., той умира на 74-годишна възраст.

Коментаторът Теодор F. МакМанъс отбелязва, че „славата кимва на Дейвид Буик. Той отпива от чашата на величието, а след това разлива това, което приема.”. През 2000 г., автомобилният историк Винсент Кърсио отбелязва, че „Към днешна дата над 35 000 000 автомобила са били построени на негово име, което никога няма да бъде изгубено за историята.”.

Компанията става все по-силна и по-силна. През 1908 г. Дюрант присъединява към нея Oldsmobile и Cadillac, за да формира General Motors. Chevrolet се присъединява през 1908 г. Британският Vauxhall се придобива през 1926 г., а малко по-късно – и Opel. Колите на Buick достигат годишно производство от 100 000 бройки през 1923 г. По-късно производството на тази марка заема 300 акра, има 20 000 работника и прави 350 000 коли годишно.

Дейвид Буик умира от рак на дебелото черво, разстроен и забравен в болницата „Харпър” в Детройт. Само няколко седмици по-рано, на 74 години, Дейвид още работи като инспектор в детройтското търговско училище. Съпругата му почива няколко години по-късно, а също и синът му Томас – през 1943 г.

Бен Брискоу отбелязва тъжно през 1921 г., че ако Буик беше запазил акциите си във фирмата, по това време би имал над $10 млн. Тяхната печалба днес би била огромна.

Къщата, в която Дейвид Буик е роден в Арброуд, вече я няма. Преди години тя е премахната. Но на родното място на човека, който изиграва такава важна роля за развитие на транспорта, сега има четирилентова магистрала, която наричат „Пътят на Буик” в чест на един забележителен, макар и забравен син на Шотландия.