Кой ДВГ е пръв – двутактовият или четиритактовият

Публикация, породена от възникнали спорове

Lenoirmotor

Жан Джоузеф Етиен Леноар, известен също като Жан Леноар (12 януари 1822 – 4 август 1900 г.), е белгийски инженер, който разработва двигателя с вътрешно горене през 1858 г. Предварителните проекти за такива двигатели са патентовани още през 1807 г. (Де Риваз –  двигател), но нито един от тях не е бил търговски успешен. Двигателят на Леноар е пуснат в търговската мрежа в достатъчни количества, за да се счита за успешен, първият за двигателя с вътрешно горене.

В края на есента на 1860 г. Ото и брат му научават за нов газов двигател, който Жан Йосиф Етиен Леноар е построил в Париж. Братята построили копие на двигателя на Леноар и подали заявление за патент през януари 1861 г. за двигател с течно гориво, базиран на двигателя на Леноар (газ) с пруското министерство на търговията, но той бил отхвърлен.

В началото на 1864 г. Ото искал инвеститорите да финансират неговите изследвания. Намерил  Еуген Ланген, чийто баща  бил индустриалник на захар. Заедно те влизат в партньорство на 31 март 1864 г. и наричат предприятието NA Otto & Cie в Кьолн. Това е първата в света компания, фокусирана изцяло върху проектирането и производството на двигатели с вътрешно горене.

Двигателят на Ото и Ланген от 1864 г. е свободен бутален атмосферен двигател (експлозията на газ е използвана за създаване на вакуум и мощността идва от атмосферното налягане, връщащо буталото). Той консумира по-малко от половината газ от атмосферните двигатели на Ленуар и Хюгон и така има търговски успех. Двигателят на Леноар е двигател с двойно действие. По същество тези двигатели са парна машина, променена, за да работи с осветителни газове. За разлика от двигателя на Ото, това са двутактови атмосферни двигатели, които по никакъв начин не са сравними.

Двигателите на Леноар са първите, които бяха пуснати в серийно производство, като продажбите им са около 700.

Двигателят Ото, който е предшественик на съвременния двигател, е четвъртият дизайн на Ото. Той строи следните двигатели:

• 1861: копие на атмосферния двигател на Леноар
• 1862: четирицикличен двигател с компресиран заряд (преди патента на Рохас), който се проваля, тъй като се чупи почти веднага
• 1864: първият успешен атмосферен двигател
• 1876: двигател с четиритактов сгъстен заряд, който е признат за цикличен двигател „Ото“. Терминът „цикъл Ото“ се прилага за всички компресирани двигатели с четири цикъла.

При всичките си търговски успехи, с компанията, произвеждаща 634 двигателя годишно до 1875 г., двигателят на Ото и Ланген достигнал до техническия край: той произвеждал само 3 к.с. (2,2 кВт; 3,0 к.с.).

По неиздадената ми книга „Автомобилът – вчера, днес и утре“