GAZ М20 Pobeda

ГАЗ-М-20 „Победа“ е култов съветски лек автомобил, серийно произвеждан в Горкиевския автомобилен завод в Горки (Нижни Новгород) в периода 1946-1958 г. Това е първият съветски лек автомобил със самоносеща конструкция и един от първите автомобили с „понтонна“ конструкция. Дизайнът е на известния Липгарт.

Първият прототип е готов на 6 ноември 1944 г., и след като е придобил одобрение, първият модел слиза от поточната линия на 21 юни 1946 г. Серийното производство на автомобила започва на 28 юни 1946 г. До края на производството на този модел от поточната линия слизат общо 235 999 машини, от тях 14 222 кабриолета и 37 492 машини таксита. Колата е успешен износ за СССР, а дизайнът е лицензиран на полския завод FSO във Варшава, където тя е правена като FSO Warszawa от началото през 1951 г. Някои са сглобявани в Пхенян, Северна Корея.

ГАЗ-М-20 „Победа“ има първа (1946-1948 г.) и втора (1948-1954 г.) серия. От 1 септември 1948 г. в серийното производство на автомобила са включени отопление, отварящи се малки прозорчета на предните врати; от октомври 1948 г. са внесени нови ресори с параболично сечение; от октомври 1949 г. към серийния модел е сложен нов термостат; от 1950 г. частите се обновяват с по-надеждни такива; от октомври 1950 г. в серийното производство на автомобила се внася скоростната кутия от ГАЗ-12 „ЗИМ“, приблизително по същото време се слага и нова водна помпа. Двигателят е производство на ГАЗ с индекс „М-20“ с обем 2112 см3 и мощност 50 к.с. (до 1955 г.) и 52 к.с. (след 1955 г.)

ГАЗ-М-20В (1955-1958 г.) е  модернизирана версия на ГАЗ-М-20, счита се за „трета серия“. Разликите от базовия модел са по-мощният двигател (52 вместо старите 50 к.с.), както и серийното монтиране на радиоприемник във всички автомобили. Това е първият съветски автомобил, който се предлага на пазара със серийно монтиран радиоприемник.

ГАЗ-М-20Д (1956-1958 г.) е модел с форсиран двигател (57-62 к.с.), произвеждан изключително за нуждите на МГБ/КГБ.

ГАЗ-М-20Г и ГАЗ-М-26 (1956-1958 г.) е „бързоходен“ модел, отново произвеждан изключително за нуждите на МГБ/КГБ. Основната разлика със серийния модел е монтирането на 6-цилиндров двигател с обем 3485 см3 и мощност 90 к.с. (всъщност това е абсолютно същият двигател, който се монтира на ГАЗ-12 „ЗИМ“).

През 1955-57, няколко хиляди са били построени със система с четири задвижващи колела, адаптирана от съвременното съветско военно превозно средство GAZ-69 за пътуване крос-кънтри (моделът определен като ГАЗ-М-72). Руснаците го представят като вероятен първи удобен офроуд със затворено заздравено тяло.