Алек Исигонис

Създателят на легендарното Mini

Британецът от гръцки произход, дизайнер по професия, е известен преди всичко с легендарното си Mini, лансирано от British Motor Corporation през 1959 г.

Александър Арнолд Константин Исигонис е роден на 18 ноември 1906 г. в гръцката общност на Смирна (Измир, Турция) в Османската империя. Неговият дядо Демостенис Исигонис, мигрира в Смирна от Парос в 1830 г. и чрез инженерната работа, която извършва за британската железница там, установява бизнес и успява да придобие британска националност. Синът на Демостенис и баща на Алек – Константин Исигонис, е роден с британско гражданство, в Смирна през 1872 г. Той учи в Англия, а по-късно, неговата любов към всички английски неща преминава и у сина му. Майката на Алек – Хулда Прокоп, е с произход от Вюртемберг (сега част на Германия). Чрез нея Алек има братовчедски връзки с Бернд Пишецридер – председател в известен период на Volkswagen AG.

Тъй като Алек и неговите родители са с британска принаджлежност, те са евакуирани в Малта от британската Кралска флота през септември 1922 г., в навечерието на големия пожар на Смирна и турското повторно присъединяване на града в края на гръцко-турската война (1919 – 1922 г. ). След смъртта на баща си през 1922 г., Алек и майка му се преместват в Обединеното кралство през 1923 г. Той учи инженерство в Политехниката в Лондон. Не успява да вземе изпитите по математика и решава да влезе в университета, който да завърши.

Исигонис влиза в автомобилната индустрия и като инженер и дизайнер работи за Humber и се състезаваха успешно в моторните състезания през 1930 г. и 1940 г. От около 1930 г., той се състезава с компресорен Austin Seven, на който по-късно монтира предна ос по собствен дизайн. Постъпва на работа във фирмата и радикално променя машината. Шперплатът се ламинира с алуминиеви листове.  На задния мост на окачването се поставят люлка и гумени пружини. Автомобилът се олекотява. Всичко това се прави на ръка, без електрически инструменти.

Исигонис се премества в  Motors Limited Мorris, но Austin доставя част от спецификацията, компресорния двигател със странични клапани  др. Обикновено Исигонис печели в състезанията в клас 1100 куб см, когато няма 750.

През 1936 г. той се премества в Motors Limited Morris в Коули, като работи върху една независима система за предно окачване за Morris 10. Войната пречи този дизайн да отиде в производство, но по-късно е използван на Y-тип MG. Той работи по различни проекти за Morris през войната и в края й. В нея той разработва оригиналния модел Morris Minor, автомобил с „чисто британски” имидж – не луксозен, но надежден, лек за управление и маневрен. Това е особено ценно при движение по препълнените тесни улици на големите градове.  Новият автомобил е показан за пръв път на щанда на салона в Лондон през октомври 1948 г.

Моделът Morris Minor трябва да замени Morris Eight, правен в периода 1946 г. – 1948 г. Базовият автомобил няма големи промени във външността за целия срок на производство, но има редица технически нововъведения. Minor е с независимо предно окачване и кормилен механизъм от реечен тип.  Двигателят е с обем от 918 куб. см и мощност 29,5 к. с. Максималната скорост е 100 км в час. По-късно кубатурата се увеличава на 1098 куб. см, а мощността става 48 к. с.

Morris Minor е първият напълно английски автомобил, прехвърлил производство от 1 млн. Моделът се прави от 1948 г. до 1971 г. и по онези времена се ползваше и от британските дипломати в София. Произведените бройки достигат 1 293 327. В периода 1948 г. – 1969 г. са пуснати 74 969 коли от версията Tourer – „кабриолет”, а „комбито” с дървен обков на товарното помещение – Traveller, е най-скъпо в гамата.

През 1952 г., точно като BMC е образувана от сливането на Morris и Austin, той се премества да работи за несъществуващата сега Alvis, където проектира напредничав „салон” с изцяло алуминиев V8 двигател и експериментира с взаимно свързани независими системи за окачване. Този прототип никога не е бил произведен, тъй като неговата стойност не е по силите на Alvis.

В края на 1955 г. Исигонис е назначен отново в BMC – този път в Austin от неговия председател сър Леонард Лорд – в  завода в Лонгбридж, за да се изработи нов семеен модел на три коли. XC-експерименталните коли са с кодови имена – XC/9001 за голяма и удобна кола, XC/9002 – за среден семеен и XC/9003 – за малък градски автомобил. През 1956 г. Исигонис се концентрира върху производството за тестване на двата по-големи модела.

Въпреки това, в края на 1956 г., бензиновата криза покрай конфликта в Суецкия канал, дава преимущество на проекта за най-малката кола XC/9003. До началото на 1957 г. вървят прототипите, а от средата на 1957 г. на проекта се дава официален номер с рисунка на офис-проект (ADO15 г.). През август 1959 г. мини автомобилът е стартиран като Morris Mini Minor и Austin Seven и скоро става известен като Austin Mini. В по-късните години, колата просто ще стане известна като Mini. Моделът  продължава, за да стане най-продаваният британски автомобил в историята с производство на 5,3 млн. коли.

Mini, със своята икономичност, лекота и заедно с това – комфорт, има голям успех. Двигателят му, който е в един блок със скоростната кутия, е разположен отпред напречно и задвижва предните колела. Автомобилът е четириместен, с междуосие 2203 мм и дължина само 3050 мм, при същите размери за „Бръмбар”-а – 2400 и 4070.  Мощността, получена от 848-те кубически сантиметра обем,  е 34 к. с. , а окачването е независимо, на ластици.

Автомобилът е представен на 18  август 1959 г. и бързо става ясно, че той е нещо повече от семейна кола. Добрият приятел на сър Алек – Джон Купър, е конструктор на състезателни и спортни машини. Негови автомобили печелят Формула през 1959 г. и 1960 г.  Той се захваща и с Mini, като създава версията Cooper с увеличен обем на мотора на 997 куб. см и мощност 56 к. с., карбураторът е двоен. Пат Мос, сестра на Стирлинг Мос, печели много важни ралита с него. А Пади Хопкирк е  първи в рали „Монте Карло”.

Фабриката спира да прави Mini Cooper през 1971 г., след произведени 150 000 бройки.

Производството се връща отново през 1990 г., като вече излизат Mini, Mini Cooper и Mini Cabriolet. След това автомобилчето се прави под шапката на Austin и Rover във връзка с преструктурирането на британската автомобилна индустрия.

След като в по-новото време BMW купува Rover, сделката по-късно е разтрогната, но Mini остава при мюнхенци като самостоятелна марка. Сега се произвежда ново Mini с променен по-модерен дизайн и мощни мотори, но не е толкова масов автомобил, колкото предшественика си Изписва се вече с главни букви и е най-печелившия бранд на BMW Group.

…През 1961 г. Исигонис набира популярност с Mini и е повишен в технически директор на BMC. Той продължава да носи отговорност за неговите оригинални проекти XC. Те се превръщат в реалност. XC/9002 ADO16 и е стартиран чрез 1100 като Hydrolastic Morris, свързан чрез  системата за окачване през август 1962 г. с XC/9001 ADO17 Hydrolastic. Сходни неща има и в окачването на Austin 1800 през 1964 г. , пренесени и върху Maxi Austin.

Със създаването на British Leyland през 1969 г., новият председател Стоукс бързо изолира Исигонис и го прави това, което се нарича „Специален директор по разработките”. Технически директор става Хари Вебстер.

Исигонис (с прякор от съвременниците си „Гръцкият бог”) е избран през 1967 г. за член на Кралското научно общество – академията на науките – и през 1969 г. е посветен в рицарско звание от кралицата. Докато той е най-известен със създаването на своето Mini, Алек е най-горд от участието си в проектирането на Morris Minor. Той смята, че колата трябва да е превозно средство, което комбинира много лукс и удобства на един добър автомобил, с цена, подходяща за работническата класа – в контраст на Mini, което е превозно средство със спартански режим във всичко.

Сър Алек официално се оттегля от автомобилната индустрия през 1971 г., въпреки че продължава да работи и малко преди смъртта си. Той умира на 2 октомври 1988 г. (на 81 години) в дома си в Едгбастоун, Бирмингам, и е кремиран в крематориума Хил в близост до Сели Оук Лодж.

На 15 октомври 2006 г. се провежда рали в Центъра за наследството Motor в Гейдън, Англия, за да се отпразнува стогодишнината от рождението на сър Алек.

Има път, наречен Аlек Issigonis Way в Оксфорд Бизнес Парк, на територията на бившата фабрика на Morris Motors в Коули, Оксфорд.