Луи Рено

Добрата звезда на лошия ученик

Още от създаването си Renault е автомобилен завод. До тогава семейството не разполага с никакви механични работилници, тъй като бащата се занимава с търговия на сукно, а не със занаятчийство. Старият Рено дори не предполага, че синовете му няма да поемат по неговия път. Роденият на 21 февруари 1877 г. Луи Рено е  най-малък по възраст сред две сестри и двама братя. На него било съдено да изиграе главната роля .

Той бил най-несериозният и се учел в училище „шест за пет”. Негова била идеята да се отделят от семейния бизнес. Луи, макар и лош ученик, бил изключителен майстор. Още 11-годишен изобретява в стаята си собствено осветление с акумулатор, който сам конструира. Разглобява двигател, за да разбере как е устроен. Семейството купува един Panhard.

На 19 Луи вече е превъзходен шлосер. По-големите братя – Фернан и Марсел, поглеждат към него с гордост и възхищение. Всички живеят в околностите на Париж, зад Булонския лес в Бийянкур. Но спокойната природа и селската тишина не задоволяват Луи. Той не иска да работи за баща си и има свои възгледи за мястото си в бъдещето. Иска да построи автомобил – сам, със собствените си ръце и за нищо друго не мисли.

Луи Рено се запалва по идеята за конструиране на автомобил още на 13-годишна възраст. Тогава конструкторът на парна триколка Луи Серполе дава на малчугана да седне зад кормилото й. Разбира се, Рено не се заблуждава, че сам и с голи ръце може да направи нещо. Дори бащите на автомобилите – Даймлер и Бенц, ползват готова каляска и двигател.

След службата си в армията, на 21 години, Луи купува един De Dion Buton, който взема за образец на първата си кола през 1898 г. От оригинала остава само слабичкият едноцилиндров двигател с мощност три четвърти конски сили. Всичко друго е преработено до неузнаваемост. Вместо единственото колело отпред е поставен цял мост. Старомодната трансмисия на „дедиона” е заместена с юмручно зацепваща се на права директна предавка – нещо, което досега в усъвършенстван вариант се използва в спортните автомобили.

Сред първите в света Луи внедрява карданов вал. Всички тези опити са смели и непроверени. Мнозина смятат, че колата няма да може да се движи. Но Луи разбива предвещанията на скептиците, като се изкачва с нея по наклонената 13 градуса ул. „Льо Репик” на Монмартр. Дванадесет очевидци веднага поръчват по един екземпляр. Време е да се започне производство.

През следващата 1899 г. започва пускането на едноцилиндровия автомобил, известен като Тип А1. След година бившата домашна работилница на братята преименувана в „Акционерно общество братя Рено”, добавя към своя асортимент и камионче с двигател с мощност 3 к. с., нарича се Тип С. До 1900 г. са произведени 179 екземпляра и има вече 350 поръчки.

Луи Рено и неговият брат Марсел често участват в автомобилни състезания със собствените си машини и ги печелят. Това е и най-добрата реклама. През 1902 г., сред 138 конкуренти, негов автомобил печели състезанието „Париж – Виена” при максимална скорост 125 км в час. На следващата година е спечелено и „Париж – Мадрид”. Но на 24 май 1903 г. Марсел загива при състезание до Бордо, където намират смъртта си и доста други хора. Колата се преобръща няколко пъти и погребва пилота. Дори правителствените органи се намесват за прекратяване на състезанието. Убити са 10 пилота и 3-ма зрители.

Луи Рено напуска спорта, но през 1906 г. отново се появява в него. Участва с мощен модел в “24-те часа на Льо Ман”. Въпреки че започва с чужд двигател, Рено през 1902 г. на модела си Н вече има собствен двуцилиндров мотор от 14 к.с., а в края на същата година се появява и 4-цилиндров, собствена разработка, с мощност 20 к.с. Междувременно конструкторът оформя патент на пълнене с турбокомпресор. През 1904 г. той отново първи в света патентова бързо сваляща се запалителна свещ. Дотогава, за да се свалят свещите, се разглобява двигателят. Фирмата на предприемача има вече 120 дилъра във Франция.

Изобретателят е също баща на хидравличните амортисьори (1905 г.), на пневматичния стартер (1906 г.) и на наклонената кормилна колонка (1908 г.) През 1900 г. Луи конструира водно охлаждане вместо въздушното за моторите си. Поставя радиаторите първоначално от двете страни на агрегата, а след това отзад. По подобен начин постъпват всички конструктори от това време. Смята се, че освободената от радиатора предница ще може да бъде по-заоблена и по-аеродинамична и оттам ще спадне разходът на гориво.

С Андре Ситроен

През 1905 г. заводите Рено започват да произвеждат също и корабни и авиационни двигатели – V-образни от 8 цилиндъра. С биплан с мотор Renault Морис Фарман поставя рекорд през 1909 г.

Гамата на моделите се разширява през същата година до десет автомобила с мощност от 7 до 50 к. с. Има дори един автобус. През март същата година почива големият брат Фернан. Луи Рено остава едноличен собственик на фирмата. Той я реорганизира и тя вече носи името Societe des Automobiles Renault. Създава в предприятието почти диктаторски режим.

През следващата година производството нараства на 5100 бройки. В гамата започват все по-често да се появяват монументални лимузини, шикарни ландолети, файтони на удължена база с 6-цилиндрови агрегати под капака. Renault много често ставал притежание на личности от висшето общество. Коли от тази марка имат кралят на Испания Алфонсо Тринадесети, руският император Николай Втори, милиардерът Ротшилд. Предвоенните модели вече са от всички класове и на 10 платформи. През 1913 г. предприятието пуска по хиляда коли месечно и в него работят вече 5200 души.

С началото на Първата световна война предприятието се преустройва на военни релси. Рено става близък с руския граф Алексей Игнатиев и осигурява  коли и за руската армия. Произвежда се специален „ландоле” за Николай Втори, автомобил на марката по-късно вози и Ленин.

Рено много помага на отечеството си със своите броневици, самолетни части, танкове и особено с… таксиметровите си коли, които превозват армията на фронта и спират атаката на германците към Париж.

Пробивът на германците при Вердюн довежда до проникване и удар по Париж. Тогава Рено мобилизира своите таксита за превоз на френската армията до фронтовата линия и защитата на столицата. Този случай влиза в историята. Ударът на немците по фланга спира, Париж е запазен. Едно от ползваните таксита тогава сега краси Военния музей там. Луи Рено е наречен „спасител на отечеството”.

Предприятието в Бийянкур се разраства в промишлена зона. В средата на двадесетте години от завода излизат 4- и 6-цилиндрови модели от средния клас – Primaquatre, Vivaquatre, Monasix и Monastella. През 1929 г. предприятието си съперничи с това на Хенри Форд.

Излиза и луксозният модел на базата на Vivasix – Vivastella. Приставката stella означава звезда и е символ на луксозното изпълнение. Появяват се и Nervastella и Reinastella с 8-цилиндрови двигатели. Заедно с автомобилите се произвеждат трактори, градски и междуградски автобуси и вагони за метрото. Заводът продължава да се разширява и се разпростира и на остров Сегин на река Сена. Преминава и оттатък реката.

По време на Втората световна война Луи Рено, желаейки да запази предприятието си, влиза в сговор с окупаторите. Това не помога и заводите са бомбардирани. След войната новите власти конфискуват предприятието и поставят престарелия Рено в затвора. Пиер Лефоше е упълномощен да управлява заводите. Луи е междувременно освободен, но умира. Оттогава заводите се наричат Renault-Regie Nationale.

Сега Renault е мощен транснационален концерн с обширна производствена програма, многостранна дейност и колосален оборот.

Преди доста години беше отбелязана тържествено за пръв път годишнина на Луи Рено, като за пръв път в заводите беше окачен и неговият портрет. Портретът на един лош ученик, който даде добър урок…