Уолтър Крайслер

Стремеж към най-доброто

Уолтър пред Белия Дом

Още в младите си години Уолтър Пърси Крайслер проявява организационни умения. Той не е голям изобретател, като Бенц или Форд, но играе голяма роля в автомобилната индустрия. По времето, когато той започва своята кариера при автомобилите самотни изобретатели няма. Но той може да намери експерти за решаване на определен проблем, да ги зарази със своя ентусиазъм.

По времето когато Форд прави най-продавания автомобил в света, на Уолтър Крайслер все още предстои всичко. От 1924 г. нататък, обаче никой не може да пренебрегва амбициозната му персоналност. След кратко пребиваване в Buick като мениджър през 1912-1916 г. и президент през 1916-1919 г., през 1919-1920 г. става и вице-президент в GM, в който е Willys. Крайслер участва в реорганизацията на Maxwell-Chalmers Motors и Willys-Overland. През 1924 г. взима контрол над Maxwell и започва да продава продуктите й под името Chrysler. Малко по-късно купува известната компания Dodge за 160 милиона долара, а след това присъединява към компанията си още две марки – Plymouth и De Soto. Така Chrysler става втората по големина автомобилна компания в САЩ и света след GM през 30-е години на миналия век. Човекът, дал името си на компанията, е неин президент до 1935 г., но й остава верен до смъртта си.

Горната, разказана накратко история на човека, създал знаменита автомобилна марка, започва в Уамего, Канзас, родното място на прочулия фамилията си американец. Уолтър завършва училище в Елис, Канзас. От малък се увлича от железопътния транспорт, твърде логично следствие от професията на баща му – локомотивен машинист в Union Pacific. Вече пораснал се наема като механик на най-различни жп-направления, като първата му заплата е 5 цента на час. Кариерата му в железниците върви устремно нагоре и на 33 години, той е суперинтендант на Chicago & Great Western.

Уолтър Пърси Крайслер знае какво иска, далеч преди да го е постигнал. През 1908 г. на автоизложението в Чикаго вижда автомобил, купува го за 5000 долара и го откарва в къщи по влака.

Изобщо не подкарва колата, а първата му работа е да я разглоби до последното винче и отново да я сглоби. Увлечението му по колите не е чисто на механик, въпреки че иска да разбере, как работи като комплекс, от какво и как е направен всеки детайл. Уолтър вижда в автомобила не само забавна вещ, но и бъдещето на транспорта.

Веднага след като научава, каквото му е нужно от първата си инвестиция в автомобила, не се бои да направи и втора. Напуска доброто си положение в жп-индустрията и отива през 1910 г. в Buick, тогава фирма с неясно бъдеще. Използвайки познанията си в механиката и силно проявилите се организационни качества, Крайслер превръща Buick в ефикасен производител на качествени автомобили – при постъпването му производството е 40 автомобила дневно, той го докарва до 550. Работата му е толкова ефективна, че е възнаградена с най-високата за времето си заплата в Америка – половин милион долара през 1919 г. от Уилям Дюран, заради печалбата от 50 милиона долара.

Така в началото на 20-е години на миналия век Крайслер става една от живите легенди на американската автомобилна индустрия.

Получавайки репутацията на „доктор за автомобилни компании” не само за работата си с Buick, но и с Willys-Overland, където намалява загубите от 46 милиона на 18, той е нает през 1921 г. да спасява марките Maxwell и Chalmers. Както при Willys, Уолтър съкращава разходите, подобрява качеството и прокарва ефективна маркетингова политика.

Но по това време Крайслер има вече по-големи планове и ангажира Фред Зедер, Оуън Скелтън и Карт Бриър, талантливо инженерно и консултантско трио, известно и под името „Тримата мускетари”. Това не е първото сътрудничество между тях, триото му е помагало и при изправянето на крака на Willys. Сега задачата е да се направи автомобил, който да постави нови стандарти в автомобилната промишленост.

Крайслер поставя условията на задачата пред тримата, за това какъв точно автомобил иска да прави – достатъчно широк за петима, икономичен за употреба, издръжлив и динамичен. Максималната скорост трябвало да бъде 100 км в час, стойност постигана само от най-скъпите тогава автомобили. Но трябвало колата да спира и достатъчно ефективно. За тази цел хидравличните спирачки Lockheed на четирите колела, използвани за пръв път в супер скъпия Duesenberg, малко преди това, трябвало да станат стандарт при Chrysler. Другите стандартни неща също били новост за автомобил от средната ценова класа – амортисьорите, пълното приборно оборудване и шестцилиндровия двигател, даващ много по-голяма мощност от всички сравними двигатели по това време.

Уолтър пришпорва отбора си да направи колата колкото се може по-бързо. През април 1923 г. двигателят минава динамометрични тестове, одобрени са шасито и външния дизайн. Фабриката на Maxwell-Chalmers, под ръководството на Крайслер започва да бълва новия aвтомобил. Но тази компания едва е стъпила на краката си и не може финансово да се справи с разширените обеми на новото си производство. Уолтър търси начини за финансиране и избира автосалона в Ню-Йорк през 1924 г., за да покаже на американците тази нова златна възможност за инвестиции. Мястото на дебюта е лобито на хотел „Комодор”, колата е Chrysler Six. Човекът дал парите е Едуард Тинкър от Chase Security – 5 милиона долара.

За броени дни Крайслер подкарва производството и новата кола незабавно става хит на пазара. Невероятният успех е най-живото доказателство за възможностите на Крайслер като предприемач и за неговата далновидност.

Мечтата на Уолтър за превъзходен автомобил с неговото име на радиатора става реалност. Крайслер взима контрола над Maxwell и на 6 юни 1925 г. основава Chrysler Corporation и става неин президент, като дава името си на новата компания. Компанията расте невероятно бързо – до края на годината дилърите в страната стават 3800, печалбата надхвърля 17 милиона долара, Уолтър е избран за бизнесмен на годината.

Просперитетът на компанията продължава десетилетие, лансирани са моделите Imperial, включително и Imperial 80 през 1927 г., автомобил, който не само е първият кабриолет на фирмата, но и първият в света, за който е направена цветна рекламна кампания. Отбор от специално подготвени автомобили заминават зад океана във Франция, за да участва в световно известното състезание „24-е часа на Льо Ман”.

Амбицията на Крайслер го кара да направи нещо, което няма нищо общо с автомобилите. Още през 1924 г. планира строителство на най-висока сграда в Света – 68-етажен небостъргач на „Лексингтън Авеню” и 42-ра улица.

30-е години са годините на голямата депресия. Уолтър не се предава, показва през 1934 г. изключително напредничав автомобил, чието влияние се чувства години – Chrysler Airflow.

Легендарният пилот Орвил Райт е консултант на проектанта Карл Бриър, автомобилът е с овална предница и е изпитан в аеродинамичен тунел в главната квартира на фирмата в Хайленд Парк, Мичиган. Широката публика не е готова за толкова радикален автомобил и въпреки, че колата поставя 72 рекорда по скорост по солените писти на Юта, финансовият резултат не е добър. Други напредничави разработки са хидравличния съединител, полуавтоматичната смяна на предавките Vacamatic и микропроцесът за обработка на детайлите Superfinish.

Крайслер се оттегля от активна дейност през 1935 г. Годините тежка работа не му гарантират дългогодишен пенсионерски отдих. През 1938 г. умира жена му, самият той сериозно се разболява и основателят на компанията умира на 18 август 1940 г. на 65-годишна възраст.

Малко преди Втората световна война Chrysler е вторият по големина производител на автомобили в Америка след General Motors, има солидно изградена инженерна репутация на колите си, както и за прекрасния им външен стил.

Фирмата Chrysler има след кончината на основателя си дълга и интересна история, която се чете като увлекателен приключенски роман. Роман, който още няма край и не спира да интригува – първата голяма американска фирма, преминала последователно в германски, канадски и италиански ръце, фирма възкръснала след фалита и всичко това с името на основателя си Уолтър Крайслер.

В по-ново време компанията влизаше в конгломерата DaimlerChrysler. След това тя придоби нов собственик – американския концерн Cerebrus. След кризата през 2008 г. концернът беше изправен пред фалит и формално с близо 60% негов собственик стана FIAT Auto.