Автобиографично. Как се изявявах с автомобилни страници в централния печат и в електронни медии…

Може да се каже, че първото нещо, свързано с автомобилното движение, което съм написал, беше през 1974 г. – в „Студентска трибуна“. Писах тогава за идеята да се построи подлез пред Университета.

По онова време, пред Алма Матер имаше открито кръстовище и много жертви на автомобилите сред пресичащите булевардите. Близък на семейството ни беше автор на проекта за подлеза, койдо днес е в сегашния си вид.

Публикация в „Стандарт“ от моя командировка през 1993 г. в Испания – тест на Citroen Xantia. След това започнахме с Дилян Тодоров да правим приложение по моя концепция.

В периода ми на работа за популярния в онези години седмичник  „Антени“ – август 1977 – януари 1982, мой ресор беше и безопасност на движението…Тиражът на изданието беше 375 000. После минах в „Авто Мото Свят“ с тираж 250 000. Писах епизодично и в официоза тогава „Работническо дело“ – тираж 1 млн., и за „Новини“. И на други места.

Нещо по-съществено се случи  в развитието ми като пишещ по-късно през 1993 г. Вече от доста време работех на щат в „Авто Мото Свят“ – от януари 1982 г.

Тогава ме взеха за автор и във в. „Стандарт“. Върнах се от командировка в Испания и можете да видите вдясно, какво съм публикувал тогава във вестника. Сътрудничех на редактора Дилян Тодоров. По това време редакцията започваше още на първия си адрес – близо до „Ситняково“.

„Стандарт“ смени  по-късно адреса си – отидохме  по в центъра на столицата, и ръководството на вестника, в който вече пишех за автомобили, ми поръча да направя концепция за автомобилно приложение. За това ми платиха добър хонорар. И така с Дилян започнахме да правим приложение – до 1994 г. включително. Работата ми за „Стандарт“ продължи до идването на Юлий Москов за главен редактор, когато напуснах.

По това време бях близък с покойния вече Пламен Крайски – директор на Агенция „Европрес“ и бивш зам.-главен на „Демокрация“. Те бяха купили лиценза за издаване в България на гръцкото автомобилно списание „Четири Колела“ и ме взеха с това да се занимавам. За съжаление не можахме да издадем и първия брой… Подготвих материалите за печат, но не успяхме да си съберем необходимите средства за издаването от други дейности на агенцията.

Разбира се, продължавах да си работя за „Авто Мото Свят“, като зав.-отдел там – назначен бях в автомобилния вестник през януари 1982 г.

Когато стигнахме брой 100 на „Автолевове“

Започнах 90-е да пиша и за в. „Пари“. Не след дълго, Антон Малчев – отг. секретар на финансовия вестник, създаде приложението „Автолевове“, съвместно със Съюза на вносителите на автомобили в България – СВАБ, в което станах основен автор. С приложението се занимаваше в редакцията покойният Пламен Ангелов и с него вършехме основната работа.  По това време пръв начело на СВАБ беше Тодор Николов – президент на вносителя на FIAT и Alfa Romeo – „Вантотрейд“. На снимка вляво можете да видите брой 100 на приложението.

От 1995 г. вече главният редактор на „Пари“ Евгени Петров ме взе на втори трудов договор.

По това време моят колега от Университета, работил и за „Труд“ след това като завършихме  – Драгомир Драганов, направи „Континент“, където ме покани също да правя автомобилите и се задържах в тази тема до идването да ръководи вестника Валери Найденов. С Найденов фактически се засякохме още преди промените, когато водеше отдел „Проблеми на личността“ – края на 70-е във в. „Антени“, където работих известно време и аз – в този отдел, преди това – за „Писма на читатели“.

След една моя командировка в чужбина, по времето на Волен Сидеров, ме поканиха да правя автомобилите и в „Демокрация“. Пишех във вестника до освобождаването на поредния гл. редактор Невен Копанданова – колежка преди това от Университета. Иван Костов я уволни и с нея напуснах и аз.

Публикация в „Автолевове“ от командировка в Англия с покойния Ричард Груев от БНТ. – февруари 1996. Тест на някогашния Rover.

Междувременно по времето на Стефан Продев се заинтересуваха от мене и в „Дума“, където пуснах няколко публикация при зам.-главния Пламен Енчев. С него се запознахме при една командировка в Южна Корея. Пламен по-късно поработи в бизнес отдел на друг централен вестник, а след това – и в „Класа“.

Имах, по едно време приятел – кореспондент на БНР в Благоевград. Уволниха го и аз го взех при мене в „Авто Мото“ да изкарва по нещо.

Неочаквано по-късно го назначиха за директор на новооснования в. „Подкрепа“. Моят приятел тогава ми каза – ела при мене да правиш автомобилите, да ти върна жеста. Така известно време писах за автомобили и във в. „Подкрепа“.

След един тест на Citroen в Боровец се запознах и със зам.-главен на в. „Труд“. Това беше преди  да създадат „Авто Труд“. Той ме покани да правя автомобилна страница и при него. Вижте следващата илюстрация вляво…

Страницата, която правех в „Труд“.

В последните броеве на „Антени“, преди да го закрият, когато Вихра Ризова беше гл. редактор, писах малко за автомобили и там. Вече имах зад гърба си щатна работа в редакцията преди промените – от август 1977 г. до януари 1982 г.

След промените писах за автомобили някога и в изданието на СБЖ – „Поглед“. Поканиха ме.

В изданието по онова време на ДОСО – „Авто Мото Свят“ бях назначен през 1982 г. Тогава гл. редактор в него стана отново един от основателите на вестника – юристът Стоян Петров, който преди това ми беше завеждащ отдел в „Писма на читатели“ в „Антени“, когато работех там. Не след дълго в автомобилния вестник ме направиха зав.-отдел „Безопасност на движението“, длъжност, която изпълнявах до лятото на 1996 г., когато станах гл. редактор там. Оглавявах вестника до началото на 2003 г., когато ме освободиха по взаимно съгласие …Най-дълго работилият съм от всички редактори в „Авто Мото Свят“ – 21 години всичко. Започнах при ДОСО преди промените – от януари 1982 г., продължих при СБА след 1989 г. От 1996 г. до началото на 2003 г. бях гл. редактор.  Когато оглавих автомобилното издание то имаше  тираж 13  500.

Междувременно, във в. „Пари“, където вече правехме приложението „Автолевове“ съвместно със Съюза на вносителите на автомобили – първо започнах на хонорар, ме назначиха през 1995 г. – но на втори трудов договор, до 2001 г. включително. Първият ми договор беше в „Авто Мото Свят“, където бях гл. редактор.

По-късно гурото на ретро автомобилното движение у нас – Маргарит Карабуров, ме покани да оглавя сп. „Автокласика и Мотоциклети“. В това списание работих на три пъти – последният път през 2014 г.

От 2006 г. за недълго на хонорар правех автомобилите и във в. „Кеш“, където работеше по това време покойният вече Антон Малчев, с когото се знаехме от „Пари“.

Така започваше „Автомаратон“…

Известно време след 2006 г. бях на хонорар и в сп. „Автобуси и микробуси“ на Жоро Милошев, под ръководството на покойния Пламен Ангелов.

Работил съм  и с Любо Станиславов, когото знам още от в. „Беда“ на Андрей Кожухаров, където той започна преди много години. Писах при него в един вестник на Олег Чернев – „Авто Инфо“, а по-късно работехме доста време и с Искрен Пламенов в сп. „Авто Форум“ – също на Чернев…

В хронологията на нещата, през 2010 г. отново писах за „Стандарт“. Уреди ме да го сменя във вестника като автор моят приятел Денислав Стоянов – също известно име в темата до днес. Направих няколко публикации за неделните броеве, включително имах и поръчки от единия ден за другия за един световен автосалон. Но тогавашната главна редакторка не плати  и лев…Нямали пари, въпреки, че шефката ходеше със скъп автомобил на  обяд в съвсем близкия ресторант – не пеша. Освен това тогава тя купи и скъп джип на сина си…

Работил съм малко и за електронни медии. Участвал съм и в радиопредавания. Имаше време преди години, когато направих поредица от седем предавания в Българска Национално Патриотична ТВ с водеща директорката Еми Бахарова, тя беше преди години зав.-отдел в „Антени“, откъдето се знаем.

За шест месеца преди време правих и седмичното автомобилно предаване „Автомаратон“ на ТВ „България“ 24 – телевизията на Красимир Каракачанов – при Света Рудолф.

Имах и изяви преди това в радиа – с водещ Искрен Пецов в „Дарик“ – някои сигурно не знаят, че преди да запее, той беше водещ на радиопредаване, с Боби Цаков в „7 дни“ и на др. места, с Катето Дончева в „Хора, пътища, автомобили“ и „Дарик“. Правих навремето преди това и участия с покойния Светльо Шапкаров и с Краси Костов по БНР…

Известно време през 2024 г. имах и публикации и в бюлетина на БТА.

Това беше моята медийна одисея в бранша на изявяващите се в областта на автомобилите…

От 2004 г. започнаха да издават и книгите ми, които вече са 10 – свързани с автомобила, плюс и сборник с разкази…Пиша не само за автомобили.

…Една година, след като се основа СВАБ, на много тържествено събитие през 1994 г., в голям ресторант в центъра на София, на което присъстваха всички от бизнеса, свързани  у нас с автомобилите и журналисти от всички медии, тогавашният председател на СВАБ – Тодор Николов, ми връчи Наградата на FIAT – марка, която той представляваше в България, за това, което пишех – по неговите думи „не само в „Авто Мото Свят“. По това време пишех не само там, където бях на щат, но и в „Пари“, в „Стандарт“ и на други места.

Благодарих публично и приех дадения ми плик. По-късно установих, че в него има такава сума, че стигна след това лятото да заведа семейството си на море…