Автобиографично. Как се изявявах с автомобилни страници в централния печат и в електронни медии…

Може да се каже, че първото нещо, свързано с автомобилното движение, което съм написал, беше през 1974 г. – в „Студентска трибуна“. Писах тогава за идеята да се построи подлез пред Университета.

По онова време, пред Алма Матер имаше открито кръстовище и жертви на автомобилите сред пресичащите булевардите. Близък на семейството ни беше автор на

Публикация в „Стандарт“ от моя командировка през 1993 г. в Испания – тест на Citroen Xantia. След това започнахме с Дилян Тодоров да правим приложение по моя концепция.

проекта, който след това се осъществи и е в сегашния си вид.

В периода ми на работа за популярния в онези години седмичник  „Антени“ – август 1977 – януари 1982, мой ресор беше и безопасност на движението…Тиражът на изданието беше 375 000. После минах в „Авто Мото Свят“ с тираж 250 000. Писах и епизодично и за официоза „Работническо дело“ – тираж 1 млн. , и за „Новини“.

Нещо по-съществено се случи в моята кариера и в развитието ми като пишещ по-късно през 1993 г.

Тогава станах автор във в. „Стандарт“. Върнах се от командировка в Испания и можете да видите вдясно, какво съм публикувал тогава във вестника. Сътрудничех на редактора Дилян Тодоров. По това време редакцията започваше още на първия си адрес.

„Стандарт“ смени  по-късно адреса си – отидохме  по в центъра на столицата, и ръководството на вестника, в който вече пишех за автомобили, ми поръча да направя концепция за автомобилно приложение. За това ми платиха добър хонорар. И така с Дилян започнахме да правим приложение – до 1994 г. включително. Работата ми за „Стандарт“ продължи до идването на Юлий Москов за главен редактор, когато напуснах.

Имаше време, когато бях близък с покойния вече Пламен Крайски – директор на Агенция „Европрес“ и бивш зам.-главен на „Демокрация“. Те бяха купили лиценза за издаване в България на гръцкото автомобилно списание „Четири Колела“ и ме назначиха с това да се занимавам. За съжаление не можахме да издадем и първия брой. Подготвих материалите за печат, но не успяхме да си съберем необходимите средства за издаването от други дейности на агенцията.

Разбира се, продължавах да си работя за „Авто Мото Свят“, като зав.-отдел там – назначен бях в автомобилния вестник през януари 1982 г.

Когато стигнахме брой 100 на „Автолевове“

Започнах 90-е да пиша и за в. „Пари“. Не след дълго, Антон Малчев – отг. секретар на финансовия вестник, създаде приложението „Автолевове“, съвместно със Съюза на вносителите на автомобили в България – СВАБ, в което станах основен автор. С приложението се занимаваше в редакцията покойният Пламен Ангелов и с него вършехме основната работа.  По това време пръв начело на СВАБ беше Тодор Николов – президент на вносителя на FIAT и Alfa Romeo – „Вантотрейд“. На снимка вляво можете да видите брой 100 на приложението.

По това време моят колега от Университета, работил и за „Труд“ след това – Драгомир Драганов, направи „Континент“, където ме покани също да правя автомобилите и се задържах в тази тема до идването да ръководи вестника Валери Найденов. С Найденов фактически се засякохме още преди промените – края на 70-е във в. „Антени“, където работих няколко години и аз.

След една моя командировка в чужбина, по времето на Волен Сидеров, ме поканиха да правя автомобилите и в „Демокрация“. Пишех

Публикация в „Автолевове“ от командировка в Англия с покойния Ричард Груев от БНТ. – февруари 1996.

във вестника до освобождаването на поредния гл. редактор Невен Копанданова – колежка преди това от Университета. Иван Костов я уволни и с нея напуснах и аз.

Междувременно по времето на Стефан Продев се заинтересуваха от мене и в „Дума“, където пуснах няколко публикация при зам.-главния Пламен Енчев. С него се запознахме при една командировка в Южна Корея. Пламен по-късно поработи в бизнес отдел на друг централен вестник, а след това – и в „Класа“.

Имах, по едно време приятел – кореспондент на БНР в Благоевград. Уволниха го и аз го взех при мене в „Авто Мото“ да изкарва по нещо.

Неочаквано по-късно го назначиха за директор на новооснования в. „Подкрепа“. Моят приятел тогава ми каза – ела при мене да правиш автомобилите, да ти върна жеста. Така известно време писах за автомобили и във в. „Подкрепа“.

След един тест на Citroen в Боровец се запознах и със зам.-главен на в. „Труд“. Това беше преди  да създадат „Авто Труд“. Поканиха ме да пиша за автомобилите и в този

Страницата, която правех в „Труд“.

тиражен централен вестник. Можете да видите на снимката вляво факсимиле от моя публикация в него.

В последните броеве на „Антени“, когато Вихра Ризова беше гл. редактор, писах малко за автомобили и там. Вече имах зад гърба си щатна работа в редакцията преди промените – от август 1977 г. до януари 1982 г.

След промените писах за автомобили в последните години на „Поглед“ и в него.

В изданието по онова време на ДОСО – „Авто Мото Свят“ бях назначен през 1982 г. Тогава гл. редактор в него стана отново един от основателите на вестника – юристът Стоян Петров, който преди това ми беше завеждащ отдел в „Писма на читатели“ в „Антени“, когато работех там. Не след дълго в автомобилния вестник ме направиха зав.-отдел „Безопасност на движението“, длъжност, която изпълнявах до лятото на 1996 г., когато станах гл. редактор там. Оглавявах вестника до началото на 2003 г., когато ме освободиха по взаимно съгласие …Най-дълго работилият съм от всички в „Авто Мото Свят“ – 21 години всичко. Започнах при ДОСО преди промените, продължих при СБА след това, до началото на 2003 г. – от 1996 г. до тогава – като гл. редактор.  Когато оглавих автомобилното издание то имаше  тираж 13  500.

Междувременно, във в. „Пари“, където вече правех приложението „Автолевове“ със Съюза на вносителите на автомобили, ме назначиха през 1995г. и работих няколко години на втори трудов договор до 2001 г. включително. Първият ми договор беше в „Авто Мото Свят“.

По-късно гурото на ретро автомобилното движение у нас – Маргарит Карабуров, ме покани да оглавя сп. „Автокласика и Мотоциклети“. В това списание работих на три пъти – последният път през 2014 г.

От 2006 г. за недълго на хонорар правех автомобилите и във в. „Кеш“, където работеше по това време покойният вече Антон Малчев, с когото се знаехме от „Пари“.

Така започваше „Автомаратон“…

Известно време след 2006 г. бях на хонорар и в сп. „Автобуси и микробуси“ на Жоро Милошев, под ръководството на покойния Пламен Ангелов.

Работил съм  и с Любо Станиславов, когото знам още от в. „Беда“ на Андрей Кожухаров, където той започна много преди това. Писах при него в един вестник на Олег Чернев, а по-късно работехме доста време и с Искрен Пламенов в сп. „Авто Форум“ също на Чернев…

В кариерата си съм бил малко и телевизионен журналист. Участвал съм и в доста радиопредавания. Имаше време преди години, когато направих поредица от седем предавания в Българска Национално Патриотична ТВ с водеща директорката Еми Бахарова, тя беше преди години зав.-отдел в „Антени“, откъдето се знаем.

Половин година преди време правих и седмичното автомобилно предаване „Автомаратон“ в ТВ „България“ 24 при Света Рудолф и Красимир Каракачанов.

Имах и изяви някога в радиата – с водещи Искрен Пецов в „Дарик“ – някои сигурно не знаят, че преди да запее, той беше водещ на радиопредаване, с Боби Цаков в „7 дни“, с Катето Дончева в „Хора, пътища, автомобили“ и „Дарик“. Правих навремето и радиоучастия с покойния Светльо Шапкаров…

Известно време през 2024 г. имах и публикации и в бюлетина на БТА.

Това беше моята медийна одисея в бранша на изявяващите се в областта на автомобилите…

От 2004 г. започнаха да издават и книгите ми, които вече са 10 – свързани с автомобила, плюс и сборник с разкази…Пиша не само за автомобили.