NSU Ro80

NSU Ro80 е  последният модел с Ванкелов двигател на NSU – автомобил от бизнес клас.

Произвежда се през 1967 – 1977 г. Каросерията е модна и оригинална, с клиновиден профил. Дизайнер е     Клаус Люте. Задвижващи са предните колела. Моторът от две камери по 497,5 куб. см има мощност 115 к. с. при 6500 об./мин. Въртящият момент е 159 Nm при 4500 об./мин. Има три – степенна скоростна кутия с хидравличен преобразовател на въртящия момент. Максимално достига 180 км в час. Произведени са всичко 37 о89 екземпляра според някои източници, според други – 37 402. NSU Ro80 става „Автомобил на годината за Европа” за 1968 г.

Дължината на автомобила е          4780 мм, ширината –   1760 мм, височината –  1410 мм и колесната база    2860 мм, масата е 1251-1292 кг. . В момента NSU Ro 80 сред колекционерите  на автомобили се смята за много рядка и ценна класическа кола.Техническа особенност на Ro 80 са дисковите спирачки на всички колела  – ATE Dunlop, по това време поставяни само на скъпи спортни машини и автомобили от клас лукс.  Всички колела имали независимо окачмване отпред на стойки MacPherson и на диагонални лостове отзад.

Дизайнът, разработен от Клаус Люте, глава на дизайнерския отдел в началото на NSU, а по-късно и на BMW, бил много свеж и съвременен. Каросерията имала богато стъкляване, като при Citroën от 1970-те години. Стилът на Ro 80 е взаимстван от много други автомобили от 1980-1990-те години, в частност от Audi 100 1982 г. Коефициентът на съпротивление на въздуха е нисък – 0,355 – много добър резултат за автомобил по онова време, което му позволява максималната скорост от 180 км в час. С междуосието от рекордните 2,86 м – най- големите BMW 2500/2800 имаха 17 см по-малко – показва, че Ro 80 построено за дълги разстояния. За пътуване и за по-дълъг живот. Затова и делът на оцелелите е висок днес – от 37 402 построени около 3000 копия по целия свят  са все още на пътя.

Серийното производство започва през октомври 1967 г., последните машини слизат от конвейера през април 1977 г.

Ванкеловият двигател е роторно-бутален двигател, разработен от Феликс Ванкел. Роторните бутални двигатели и двигателите с профилни цилиндрични въртящи се елементи, които се различават едни от други по кинематиката на роторите си, се означават общо като ротационно-бутални. Работят всъщност на принципа на буталния двигател с вътрешно горене, но принципът на действието им и конструкцията не съвпадат с неговите.

При ротационно-буталния двигател цилиндърът е заменен с кожух с форма на двудъгова епитроихида. Буталото се  превръща в ротор, който има форма на триъгълник, чиито страни са дъги, а центърът на тежестта му описва окръжност. Самият ротор се върти допълнително и около оста си. Движението на ротора около ексцентриковия вал, който изпълнява ролята  и на колянов вал, се осигурява посредством зъбна предавка.

Вместо газоразпределителен механизъм са предвидени два канала в кожуха – няма клапани. Запалителната система срещу тях използва само една свещ за всички камери. Трикамерното разположение дава възможност при завъртане на ротора на 360 градуса да се осъществи целият цикъл – всмукване, сгъстяване, изгаряне и изтласкване. Това отговаря на принципа на действие при двутактовия двигател, докато газообменът става чрез механично изтласкване като при четиритактов двигател.

Сред недостатъците на Ванкеловия двигател са високият разход на гориво и масло, твърде бързото износване и трудното ремонтиране. Освен това изхвърляните вредни вещества имат високи стойности.

Производителят произлиза от фирма, създадена от Кристиан Шмит и Хайнрих Стол през 1873 г. NSU е абревиатура от Накарсулмер, където се намира Neckarsulmer Fahrradwerke A.G. – „Некарсулмско предприятие за велосипеди”. Марката стартира производство на мотоциклети от 1901 г., а автомобили се правят от 1906 г. Част от компанията е продадена на FIAT през 1929 г. и пуска лицензни коли. Името NSU се появява отново през 1957 г. От този период е известен успешният модел Prinz с 2-цилиндров въздушноохлаждан двигател от 20 к. с. и тегло само 476 кг. След това каросерията се уголемява и се ражда NSU Prinz IV. Във Франкфурт през 1958 г. е показан 2+2 Spоrt Prinz по дизайн на Франко Скалионе от Bertone. Версиите 1000 ТТ и TTS, с двигатели от 65-70 к. с., побеждаващи в редица състезания, идват през 1965 г. През 1964 г. дебютира Wankel Spider с мощност 50 к. с. –  първият автомобил в света с Ванкелов двигател.

От  1977 г. NSU Motorwerke AG и Audi се обединяват за известно време в Audi NSU Auto Union Gmbh. След това NSU изчезва като самостоятелна марка.