Родилна треска

Автомобилът, като превозно средство има дълга и често поучителна история на появяването и развитието си, изобретяването и усъвършенстването на отделните му агрегати. Като превозно средство, той води началото си от обикновеното колело.

Уникално издание на реставрирания Codex Atlanticus на да Винчи.

Колелото се използва още в Древна Месопотамия. Първите колела са дървени. Най-ранните сведения за тях са установени от архиолози от Словения през 2002 г. и датират от 5250 плюс минус 100 г. пр. н. По-късно се появява централното закрепване на винт за дървена или метална ос. По-други сведения колелото се е появило преди това време в Северен Кавказ и Кубан – намерени са следи от екземпляри.
През 190-те години от н. е. в Рим се използват самоходни колесници, задвижвани от скрити в тях роби чрез механизми със зъбни предавки. Киевският княз Олег качва на колела най-леките си кораби по време на войната с Византия през X в. и се отправя по суша с опънати платна към стените на Цариград. През ХIII в. английският учен Р. Бекон проектира самоходни колички с човешка тяга. Най-първата самоходна количка в историята на човечеството проектира през XV в. гениалният Леонардо ди сер Пиеро да Винчи (15 април 1452 г., Анкиано, Винчи, близо до Флоренция – 2 май 1519 г., замък Кло-Люсе, близо до Амбуаза, Турен, Франция) – италиански художник, склуптор, учен, писател и изобретател. До нас са достигнали чертежите му, намерени на страница 812R в Codex Atlanticus – един от легендарните му трудове. Този манускрипт на гения се състои от 1119 стр., датиращи от 1478 г. до 1519 г., съставен е от Помпео Леони от отделни листа, попаднали на разположение, и съдържащи чертежи и различни записки на теми от аеродинамиката, оръжията, музикалните инструменти, математиката, ботаниката и др. Сега се намира в Амброзианската библиотека в Милано. През 1968 г. – 1972 г. е подложен на реставриране. Сведения, обаче, за действащи образци на количката на Леонардо не са запазени до днес.

През 2004 г експертите от Музея по история на науката във Флоренция пресъздават превозното

Възстановка на количката на Да Винчи по чертежите му

средство по чертежите и го заставят да се движи. Задвижването се осъществява от две пружини. Механизмът прилича на този на детските колички. С едно навиване на пружините могат да се изминат 40 м. Освен това превозното средство разполага и със спирачка.
През 1539 г. Орелана, който заедно с Франсиско Писаро, взема участие в завоюването на Перу, в района на р. Амазонка (станала по-късно люлка на световното каучуково стопанство), забелязва, че туземците използват дървесна смола за калафатене на лодките си. Двеста години по-късно една буца от тази смола достига до Парижката академия на науките. Индианците наричат своя продукт „ка-ху-чу” – „течащо дърво”. Така се открива каучукът, като основа за производството на бъдещите гумени бандажи, използвани за колелата на колите, и в автомобилните гуми.
По-късно италианският математик Джироломо Кардано изобретявва въртящ се ставен механизъм. През 1600 г. холандецът Симон Стевин прави „сухопътен ветроход”, като поставя двумачтов кораб на колела. Със своите 28 пътници превозното средство профучава със скорост 34 км в час по плажа между Петен и Шевенинген.
Успоредно с изобретяването на колесни превозни средства се търси двигателният механизъм, който да ги задвижва. Так през 1650 г. кметът на Магдебург и учен Ото фон Герике създава „пневматичната машина”. Чрез ръчна помпа се изсмуква въздухът под дървено бутало в меден цилиндър. Атмосферното налягане действа на буталото чрез силен натиск. Така в практиката навлизат буталото, цилиндърът и клапаните, които се използват в топлинните двигатели.

Парната количка-играчка на китайския император

За първа задвижвана от двигател, макар и парен, кола, се смята направената от Фердинанд Вербиест – член на Езуитската мисия в Китай, през 1672 г., 62-сатиметрова количка-играчка, предназначена за китайския император. Тя не може да вози водача си, но според някои учени-историци, е първият опит в тази насока.

Тридесет години по-късно холандският учен Ото Хюйгенс – изобретателят на часовника с махало и откривателят на пръстена на Сатурн, демонстрира пред членовете на Парижката академия на науките „нова моторна сила, получавана от барут и въздух”. Но Хюйгенс не успява да завърши започнатия от него пръв топлинен двигател. Людовик XIV отменя през 1685 г. Нантския едикт и прогонва протестантите от страната. Протестантът Хюйгенс изпада в немилост и се връща в Холандия.
В лицето на неговия сътрудник Дени Папен идеята за „барутния двигател” намира защитник. Последният по-късно, вместо опасния барут, вкарва в цилиндрите вода. Нагрява я, тя се изпарява и буталото се задвижва. Така се изобретява парната машина. Още докато е жив Папен, английският инженер Томас Сейвъри конструира парна машина – комбинация от парен котел и нагнетателно смукателна помпа. Неговият последовател ковачът и железар Томас Нюкомън подобрява изобретението. Въпреки това к.п.д. на машината е ниско.
През 1680 г. Исак Нютон прокарва за пръв идеята за количка, задвижвана от пара. Количката представлявала екипаж с парен двигател. Един от първите, които се опитват да реализират идеята за превръщане на разширение на парата в механична работа, е Томас Нюкомън, който през 1712 г. демострира своя атмосферен двигател, по-късно прави неуспешен опит да го внедри за въртене на гребно колело.

През 1752 г. самоукият механик Леонтий Шамшуренков създава в Русия „самоходна каляска”, привеждана в движение от силата на двама човека. Той заявява, че може на шейна да направи и брояч за изчисляване на километрите до хиляда версти, който на всяка верста да отбелязва изминатото разстояние чрез звън на звънче. Така много преди създаването на автомобила се появява и предшественик на спидометъра.
Джеймс Уат (1736 – 1819 г.) построява експериментална парна машина, а три години по-късно – голяма парна машина. Уат се смята за създател на универсалната парна машина.
Английският изобретател въвежда единицата мярка за мощност – конска сила (к.с. – horse power – h.p.). По-късно в негова чест е въведена и другата единица мярка – ват (Watt). 1 W е мощност, при която за време 1 сек. се извършва работа за 1 джаул. 1 W = 1,36.10–3 к.с. = 0,102 кгс.м/сек.

Парният влекач на Кюно

Така се стига до 1769 г., когато за нуждите на армията се разработва влекач-трактор в две бройки, задвижван от парен двигател. Конструиран е от френския военен инженер и механик Николас-Джоузеф Кюно (1725–1804 г.). Използва се от френската артилерия за теглене на оръдия. Превозва 3 т товар и достига скорост 2 1/2 мили в час. Превозното средство на три колела трябва да спира на всеки 10–15 минути, за да се зареди с парна сила. Трудност създава поддържането на парата в котела. Един от образците е запазен във Френската консерватория за изкуства и занаяти.

След  Кюно още няколко конструктори в различни страни правят паромобили. Той фактически е първият Chaufeur, което означава „огняр”. Затова и през 80-е години на м.в. в средите на специалистите се появи и спор, дали това е правилният термин или „водач на моторно превозно средство“.

Кюно блъска возилото си в каменна стена и така става първия участник в пътна катастрофа. През същата година на 5 януари механикът Джеймс Уат получава патент за действаща парна машина с ниско налягане. Уат завършва парен двигател, два пъти по-ефективен от този на Нюкомън. Той приема предложението на фабриканта Матю Боултън и в Сохо – Бирмингам, те основават „Боултън и Уат” – първата фабрика в света за парни машини.
През 1784 г. Джеймс Уат получава патент за второто си революционно изобретение – двойно действаща бутална парна машина с въртеливо движение и маховик. Създаден е универсалният парен двигател, който навлиза в голямата промишленост. На сребърната годишнина от създаването на фирмата в Англия работят 5000 парни машини. Уат почива на 83 години като заможен човек. Лично министър-председателят чете надгробното му слово.
През 1784 г. в Редрут Уилям Мърдок построява работещ модел на парна каляска. В 1789 г. и Оливър Еванс патентова за първи път в САЩ автомобил, задвижван от парен двигател. Две години след това – през 1801 г. – Ричард Тревитик прави първата карета във Великобритания, задвижвана с пара. Появяват се ръчната спирачка, многостепенната трансмисия, подобрява се кормилното управление.
Руският крепостен селянин Артамонов създава двуколка с педали, с която изминава повече от 5000 км. След още една година на Бъдни вечер Ричард Тревитик – помощник на Уилям Мърдок, механик при Уат, продължил опитите с кола, задвижвана от парна машина, демонстрира за пръв път в Лондон прототипа на локомотива. Превозното средство по-късно е качено на релси в изоставен минен коловоз.
В 1791 г. руският крепостник-механик Иван Кулибин, роден в Нижни Новгород, конструира кола, задвижвана с педали,

Количката с педали на Кулибин

която има и маховик за по-голяма плавност на движенето. Използва осови лагери. Някои от неговите идеи наподобяват тези на Леонардо да Винчи, чиито чертежи руснакът никога не е виждал. Схемите и изчисленията на Кулибин днес се пазят в музей. Най-изненадващото нововъведение на Кулибин е системата за смяна на скоростите, която е неотменна част днес от трансмисиите на автомобилите. Проектът руският конструктор съставя още през 1784 г.
В 1807 г. о.з. майорът Франсоа Исак дьо Риваз получава патент за „Използване на експлозията на светлинен газ като двигателна сила”. Това е решаваща крачка към последвалото създаване на двигателя с вътрешно горене. Изобретателят е под влиянието на граф Алесандро Волта – създателят на галваничния елемент, демонстрирал публично нов експлозивен газов пистолет. Риваз усъвършенства изобретението. Вместо барут използва смес от водород и кислород. Като резултат от устройството се получава въртеливо движение. Двигателят е поставен на платформа на колела.

Платформата на Де Риваз

В 1807 г. Никифор Ниепс и брат му Клод вероятно според някои създават първия двигател с вътрешнто горене, но го поставят на лодка.
В 1813 г. немският барон Карл Драйз изработва машина с две колела в една линия. Придвижва се чрез отблъскване от земята на краката на ездача. Наречена е дрезина. С нея Драйз изминава 70 км между Карлсруе и Манхайм за 4 часа. Откривателят патентова изобретението си. След година Джордж Стефенсон прави първото си пробно пътуване с конструирания от него локомотив в каменовъглената мина Килингуърт. Със скорост 6 км в час е изтеглен товар от 30 т. Въпреки това чак десетина години по-късно Джордж и Робърт Стефенсон основават първата фабрика за локомотиви, а отсечката Стоктън-Дарлингън е първата ж. п. линия в света.

През 1816 г. шотландският пастор Робърт Стирлинг (1790-1878 г.) получава патент № 4081 за „машина, която произвежда движеща сила посредством нагрят въздух”. А Георг Ланкеншпергер от Мюнхен изобретява шенкелно кормилно управление. В 1823 г. шотландецът Чарлс Макинтош основава първата в света каучукова фабрика. Една година след това Робърт Стирлинг започва работа над двигателя с външ¬но горене. Това е топлинен агрегат, при който се използва междинен работен агент – въздух. При „двигателя с външно горене по цикъла на Стирлинг” коефициентът на полезно действие е 44-45 %, докато при двигателите с вътрешно горене той е 40-42 %.
Английският инженер Семюъл Браун приспособява стар парен двигател за работа на газ. Конструира и кола, на която го монтира. През 1827 г. Стирлинг получава патент № 5456 за усъвършенстване на своя двигател с външно горене. Минава година и французинът О. Пекьор изобретява диференциала – механизъм, разпределящ въртящия момент между водещите колела, благодарение на което те се въртят в завоите и по неравностите на пътя с различна ъглова скорост. От 1831 г. датира първият парен автобус, конструиран от Хенри Херни, задвижван от парна турбина, който превозва 18 пътници и достига скорост 18 км в час. Между 1832 г. и 1839 г. – точната дата не е известна, Робърт Андерсън прави първия, макар и не дотам успешен, опит за създаване на електромобил. У. Джеймс конструира тристепенна скоростна кутия. Американският инженер Робъртс доразвива диференциала. През 1935 г. проф. Стратинг от Грьонинген, Холандия, прави умалено по мащаб електрическо возило, реализирано по-късно в натура от неговия асистент Кристофър Бекер.
В 1839 г. американецът Чарлс Гудиър обработва суров каучук чрез гореща вулканизация. След това Стирлинг получава патен № 8652 за второ усъвършенстване на двигателя си. Американецът Томас Дейвънпорт и шотландецът Робърт Дейвидсън създават първите практически годни електромобили. Скоростната кутия е изобретена от Хил през 1843 г. Две години по-късно Робърт Уилям Томсън, търговец от Единбург, изнамира пневматичната гума и я патентова. В леярния завод в Данди е материализиран за пръв път Стирлинговият двигател с мощност 50 индикаторни конски сили, който работи 3 години.
През 1858 г. роденият в Белгия инженер Жан Жозеф Етиен Льоноар изобретява двутактов двигател с вътрешно горене

и електрическо запалване чрез свещ, използващ за гориво газ от въглища. За него получава патент през 1863 г. Тогава той го приспособява за работа с бензин и монтира примитивен карбуратор. Поставя мотора си на триколесен вагон hippomobile и

Хипомобилът на Льоноар

изминава с него 50 мили. При неговия двигател к.п.д. стига 30%. Въпреки това той е по-подходящ за стационарно ползване и изобретятелят отстъпва на други да търсят двигател за превозно средство. Льоноар прави командитно дружество за производство, което осъществява много добри сделки.
Френският инженер Раймонд Платие изобретява оловно-киселия акумулатор. А в 1861 г. френският инженер Алфонс дьо Роша излага теоритично в брошура принципа на четиритактов двигател, но не изработва действащ образец. Американският химик Джошуа Мерил получава лека фракция на бензина в опитите си да дестилира керосин и създаденият десетина години по-късно двигател на Ото работи именно с това гориво.

През 1864 г. усвоилият шлосерство в Хамбург австрийски инженер Зигфрид

Маркус, по-късно монтирал електрически инсталации за Siemens в Берлин, наема във Виена навес. По някои сведения там изработва двигател с вътрешно горене. Едноцилиндровият хоризонтален четиритактов мотор той поставя на кола. Изобретява водно охлаждане, за гориво ползва бензин, поставя електромагнитно запалване. Движещата се със скорост 6 км в час петролна кола не е по-бърза от парния локомобил на Кюно, появил се по-рано, но гражданите на централно-европейските държави предпочитат да ползват дошлите на мода велосипеди.
Маркус не се отчайва и продължава конструкторската си работа. Общо прави серия от три коли, не патентова автомобил, но регистрира патенти, които по-късно се ползват от Бенц и Даймлер.
Вернер Сименс, немски електротехник, измисля динамото.
Законът Locomotive Act. през 1865 г. във Великобритания изсква вече пред колата да се движи човек, който да сигнализира идването й със свирка.

Схемата на Ото за неговия четиритактов двигател

Николаус Аугуст Ото (1832 – 1891 г.) конструира и след това патентова успешен четиритактов двигател, наречен по-късно мотор по „Ото цикъл”. Първата му версия има форма на колона и мощност 0,15 к. с. Печели златен медал на Международния панаир в Париж през 1967 г. По-късният вариант е от 3 к. с. 18-литровият двутактов мотор на Льоноар е от 2 к. с. През 1864 г. Еуген Ланген и Николаус Ото създават първата в света фабрика за двигатели с вътрешно горене – NA Otto and Cie. През 1875 г. тя, преименувана в Gasmotoren-Fabrik Deutz, вече пуска 634 двигателя. По-късно към фабриката се присъединяват Готлиб Даймлер, като технически директор и Вилхелм Майбах, като дизайнер, а дейността се поема от сина на Ото. Изобретеният години след това „мотоциклет“ на Даймлер, е първото превозно средство в света, което използва двигател по „Ото-цикъл“, и е управлявано от сина на Готлиб – Адолф. Днес отовата компания Deutz е един от най-големите производители на тежки товарни автомобили, а Daimler AG, произлизащата от създадената от Даймлер и Майбах Daimler Motorenwerkes Gesellschaf – най-големият производител на луксозни автомобили в света, също на автобуси и камиони…

…През юли 1870 г. Жозеф Равел подготвя пробно пътуване в Сен Клу в Париж с петролната си кола. Когато се отправя към своята работилница, за да изкара колата, се оказва, че френската армия е изравнила всичко със земята, за да не остави на немците обекти, които могат да се използват за прикритие. Равел, отчаян, слага край на живота си. И Джордж Братън, американски инженер, изготвя двутактов двигател, захранван от керосин.

Ранна кола на Маркус

През 1875 г., според някои сведения, евреинът Зигфрид Маркус се увлича от новото изобретение на Николаус Ото и приспособява едноцилиндров четиритактов двигател за моторизиран екипаж – това е вторият му автомобил. Изобретението представлява една от първите бензинови коли, способни да се придвижват самостоятелно. „Самоходката” е направена в завода на Лихтенщайн в Адамове, под Бърно. Маркус внедрява четиритактов двигател, карбуратор и магнето. Други източници сочат, че това е станало в периода 1888-1889 г. – твърде късно, за да бъде изобретението му първи автомобил в света. Колата става собственост през 1898 г. на Австрийския клуб на автомотолюбителите. Днес може да се движи и е изложена в музей във Виена.
А. Боле конструира във Франция независимото окачване. Първият проект за американски автомобил с бензинов двигател с вътрешно горене е направен през 1877 г. от Джордж Селдън от Рочестър, Ню Йорк. Селдън кандидатства за патент за автомобил през 1879 г., но заявката за патент е изтекла, тъй като превозното средство никога не е било построено. След

Първият мотоциклет на Даймлер

забавяне от 16 години и серия от прикачени анонси към заявлението си на 5 ноември, 1895, на Селдън е бил предоставен в Съединените щати, патент за двутактов автомобилен двигател. Патентът е обжалван от Хенри Форд и други, и отменен през 1911 г.
През 1880 г., в България, Генчо Арабаджията конструира собствен велосипед – „паяк”, който сега се съхранява в Общинския исторически музей в град Нова Загора. Майсторът изработва освен това волски кола и каруци, дървени чекръци, детски колички, прави дрезина, преса за балиране на тютюн и кожи. Велосипедът е с лагерни втулки, по-късно му е монтирана спирачка. През ноември 1881 г., френският изобретател Густав Троуве демонстрира работа на триколесен автомобил, който се захранва с електричество на международното изложение на електроенергия, Париж.
Французинът Камий Форе усъвършенства акумулаторната батерия на сънародника си Платие. По улиците на Грос-Лихтерфелде тръгва първият в света електрически трамвай. В 1883 г. френският инженер Едуар Дьоламар-Дебутвил изработва много напредничав за своето време едноцилиндров газов мотор. Не е сигурно, но има източници, според които година по-късно конструира и кола. По това време разработките на Даймлер и Бенц са само на хартия. Англичанинът Едуард Бътлър осъществява комерсиалния дизайн на триколесен мотоциклет с едноцилиндров газов двигател между предните две управляеми колела, който задвижва чрез верига задното.
През 1885 г. немският инженер Готлиб Даймлер построявамоторизиран колело – мотоциклет, със странични опорни колелца. Има противоречиви сведения за това, дали Ото или Даймлер първи прави това. През 1879 г. Карл Бенц получава патент за първия си двигател, който е бил проектиран през 1878 г. На 29 януари 1886 г. Бенц получава патента си DRP № 37435 за захранван с газ автомобил на три колела, наречен Benz Patent-Motorwagen в Манхайм, Германия под егидата на основаната от него компания, Benz & Cie., която е създадена през 1883 г. Теглото е 263 кг. Двигателят с обем 990 куб. см има мощност 0,89 к.с. и с него се достига скорост до 15 км в час.

Benz Patent Motorwagen 1886 Replica

Това е първият патентован автомобил в света. Промоцията на превозното средство

е на 3 юли 1886 г. През август 1888 г. Берта Бенц, съпруга на Карл Бенц, предприма първото си пътуване с кола, за да докаже по пътя достойнството на изобретението на съпруга си. Тя фактически е и първата жена-шофьор в света.
Около 25 превозни средства Benz са били продадени между 1888 г. и 1893 г., когато се конструира и първата достъпна кола с четири колела. Бенц започва да продава своите превозни средства през 1888 г. Те също са били захранвани с четиритактови двигатели собствен дизайн. Емил Роджър във Франция, вече произвежда двигателите по лиценз и добавя автомобили Benz на линията си от продукти. Тъй като Франция е по-отворена към началото на навлизането на автомобилите, първоначално повече са построени и продадени във Франция през Роджър, отколкото Benz продава в Германия.
В 1889 г. Даймлер изработва действащ четиритактов мотор с клапани и два V-образно разположени цилиндъра. През тази година двамата с Майбах конструират и първия автомобил, който не използва карета за каросерия и достига максимално скорост 10 мили в час. Даймлер и Майбах създават Daimler Motoren Gesellschaft (DMG) в Канщат през 1890 г. и продават първия си автомобил през 1892 г. под името на марката Daimler. Даймлер прави знаменития „моторен екипаж” Daimler-Motorwagen с двигател, монтиран на количка със стоманена ходова част. Той развива скорост 16 км в час и 469-кибиковият му мотор има мощност 1,5 к.с. Това е първият в света патентован четириколесен автомобил с двигател с вътрешно горене. До 1895 г. около 30 превозни средства са били построени от Даймлер и Майбах.
Джон Дънлоп – шотландски ветеринар, завива в кръг гумена тръба, монтира клапан собствено производство и поставя тази гума на велосипеда на своя син. След година той получава патент за изобретението си.
На Универсалното изложение в Париж, под Айфеловата кула, Peugeot представя двуместна триколка, оборудвана с парен двигател. Фирмата прави първия си автомобил с помощта на Леон Серполе. Американският изобретател Томас Едисон създава един от първите работещи ефективно електрически автомобили
Първите в света компании, производители на автомобили, са Panhard&Levassor – създадена през тази година, и Peugeot – през 1891 г. Под производители се разбира производство и продажба на автомобили, а не само конструиране на двигатели и превозни средства.
По първи, непотвърдени източници, в България идва първият „самоход”, който е електромобил.
През 1890 г. Уилям Майбах конструира първия четирицилиндров четиритактов двигател. Даймлер изобретява охлаждането на двигателя с помощта на вода, протичаща по система от тръби. Движението на водата се осигурява от помпа, монтирана между двигателя и системата от тръби.
Арман Пежо (1849-1915 г.) регистрира фирмата Peugeot. Той е от фамилията на едни от най-големите индустриалци и

1894 „Париж-Руан“ Peugeot 3hp

инженери по това време. Появява се първото за Peugeot „купе” на четири колела с бензинов двигател Daimler. Инженерът Луи Ригуло прави в заводите на фирмата първите две коли Type 2 с V-образни двуцилиндрови двигатели, изготвени от предприятието „Панар”, по лиценз на Daimler.
Във френската фирма Panhard&Levassor (днес не съществува) е сглобен първият в света автомобил с класическо задвижване. Двигателят е отпред, задвижващи са задните колела. С това се поставя началото на конструкция, господствала в световното автомобилостроене до началото на 70-те години на миналия век.
Леон Серполе и Ърнст Арчдекон извършват пробег от Париж до Лион на триколесни колички. Преодоляват 286 мили за 15 дни (1 сухопътна миля е равна на 1,6 км). След изминаване на разстоянието, тяхното превозно средство е върнато у дома с влак, поради повреди по време на пътуването.
Джовани Пирели стартира производството на гуми за велосипеди.
Маркус Самюел-младши – основател на фирмата Shell, посещава Батум, откъдето се изнася бакинския нефт. Той решава да се заеме странспортиране на нефт по целия свят с помощта на танкери. Първият в света плавателен съд за пренасяне на нефт е построен в Баку, Русия. Самюел е потресен, когато вижда руския танкер. Оказвайки се доста динамичен предприемач, вече през 1892 г. той успява да построи своя първи танкер в една от английските корабостроителници. Морският съд се нарича „Мюрекс” и има водоизместимост 5 хил. т. Своя първи рейс той извършва през август 1892 г. с товар 4 хил. т. руски керосин по маршрута Батум-Сингапур-Бангкок.
Емил Левасор прави автомобил с централно разположен двуцилиндров V-образен двигател Daimler. Колата достига максимално 30 км в час. До скоро е запазен екзем¬пляр от него, който до 1932 г. е навъртял само 140 000 км. По-късно е прието ново разположение на двигателя – отпред.
През 1892 г. немският изобретател Рудолф Дизел подава заявка за патент на „нов рационален топлинен двигател”.

Първият дизел

Поставя се началото на нов тип мотор – със самовъзпламеняване, наречен на името на изобретателя му – „дизелов”. Дизел модифицира дизайна на първия си двигател и регистрира втория си патент за него DRP 82 168.
През 1893 г. е построен и пътно тестван от братята Дюри от Спрингфийлд, Масачузетс, първият функционален американски автомобил, задвижван с бензин. Той е бил пратен в склада през 1894 г. и остава там до 1920 г., когато е бил спасен от Инглис М. Ъперку и представен в Националния музей на Съединените щати.
Бенц изобретява независимо управление на предните колела с различен радиус на завиване. Успешното решение на проблема го подбужда да нарече своя нов автомобил Victoria. Вилхелм Майбах, немски конструктор, и Донат Банки, унгарски изобретател, създават независимо един от друг поплавковия карбуратор.
През 1894 г. Карл Бенц представя ново четириколесно транспортно средство, наречено Velo. От него са произведени 67 екземпляра. Направени са машини за състезанието „Париж – Руан” с дължина 126 км. Организират го вестникът Le Petit Journal и неговия главен редактор Пиер Жифар. Стартират 19 коли. Първа награда се присъжда на Peugeot с мощност 2,5 к.с. при средна скорост 22 км в час и на Panhard et Levassor със средна скорост 20,8 км в час.
През 1896 г., Benz проектира и патентова първия боксерен двигател с вътрешно горене, наречен boxermotor. През последните години на деветнайсети век, Benz е най-голямата автомобилна компания в света с 572 единици, произведени през 1899 г. и поради размера си, Benz&Cie., се превръща в акционерно дружество.
Рудолф Дизел изработва и действащ образец на своя двигател. Той е 6,3-литров, едноцилиндров, има мощност 20 к.с. и тежи 4,5 т.

Benz-Omnibus

Първият омнибус, направен от Бенц, започва да обслужва връзката между Деуз и Сиеген. Това е година след като конструкторът завършва своя първи моторизиран камион. Омнибусът покрива разстоянието за час и двадесет минути, притежава бензинов двигател с мощност 5 к.с. и достига максимално 15 км в час. Вози осем пътници и всяко пътуване струва по 70 пфенига.
Първото превозно средство от този тип на Бенц е на основата на карета за коне. Екипирано е със заден четиритактов едноцилиндров двигател, който задвижва задните колела чрез верига. Използва се първоначално за обслужване на хотели, а по-късно и за пътнически превоз. Шофьорът седи на висока седалка отпред, а пътниците са отзад, в закритата каросерия. Автобусът тежи 1200 кг и струва 6000 марки. Още преди да завърши годината към него се прибавя и новият автобус на Готлиб Даймлер. Така двамата пионери на автомобилостроенето поставят началото и на автобусния транспорт.
Фирмата De Dion-Bouton прави малък триколесен автомобил с мощност на двигателя 0,75 к.с. и много новости в него. По-късно агрегатът се използва в моделите на близо 100 фирми. Производителят прекратява съществуването си през 1933 г.
През 1896 г. се въвежда ограничение на скоростта 32 км в час. До този момент, когато автомобилът се движи с 6,4 км в час, пред него трябва да върви пеша човек със знаменце.

Хенри Форд с първия си Quadrocycle

И Хенри Форд (1863–1947 г.) конструира първата си кола.

Арман Пежо основава завода в Лил, който през ХХ век става една от световните столици на дизеловия двигател. На Парижкото изложение той показва първия си автомобил, който достига максимално 21,6 км в час. Гумите са Michelin.
В Санкт-Петербург е направен първият руски автомобил от части, изработени в завода на Яковлев и фабриката на Фрезе. За първообраз е изполван Benz-Velo. В общи линии автомобилът е на ниво, макар и да не блести с революционни идеи. Единственият екземпляр е показан през юли на Всеруската изложба в Нижни Новгород. Съдбата на автомобила е неизвестна. В техническо отношение колата има едноцилиндров хоризонтален двигател с водно охлаждане и работен обем 800 куб. см. Мощността е 2 к. с. при 500/мин. Максималната скорост е 21 км в час. Трансмисията е ремъчна с две предавки. При обща дължина 2180 мм междуосието е 1370 мм. Масата на автомобила е 300 кг., местата за пътуващите са 2. Колата обаче е много скъпа. Яковлев и Фрезе разчитат на интереса на руските и чужди производители. За съжаление надеждите на двамата не се удовлетворяват.
По време на Великденския събор през 1897 г. на Централна гара в София слиза чехът Август Шедеви със своя червен De Dion-Bouton. От изумление оркестърът замлъква. Първият шофьор у нас с натискане на гумената тромба си пробива път към центъра на София. В началото на улица “Витошка” автомобилът се поврежда. По това време моделите на марката вдигали максимално 40 км в час…
Александър Дарак основава в Сюрен акционерното об¬щество Darracq. Последният автомобил с тази марка се пуска през 1928 г. Появява се първата фабрика на Daimler. Nesseldorfer Wagennbaumfabrik, известна от 1923 г. като Tatra, завършва първата си кола. Моделът се нарича President и е с двуцилиндров двигател на Benz от 5 к.с.

Магнетото на Бош

Роберт Бош разработва магнитно запалване с ниско напрежение.
През 1898 г. в тюрингския град Айзенах е направена моторна каляска, наречена Wartburg – на името на замъка над града, в който е роден и Йохан Себастиан Бах. От това производство произхожда марката Dixi, дала началото на автомобилите на BMW.
Wartburg се прави по лиценз на френската фирма Decauville, започнали производство в 1898 г. с 3 к. с. 498-кубиков мотор, в завода на Хенрих Герхард, пускащ оръдейни лафайети. Немските „декавили” се отличават с добри качества и печелят много изложения. Първите три автомобила се пазят в музеите на Айзенах и във фирмата BMW. Wartburg се сглобява до 1904 г., когато марката се променя на Dixi.

Малко известно е, че Wartburg, правен през 1899-1900 г., е с 2-цилиндров 4-тактов двигател с водно охлаждане, с обем 764 куб. см и мощност 5 к. с. при 1000/мин. Дължината на автомобила е 2300 мм, при междуосие 1520 мм. Максималната скорост е 40 км в час. Масата – 315 кг. Местата са 3.
На 24 декември 1898 г. Луи Рено приема предизвикателството да премине на своята Voiturette A-клас нагоре по стръмната

Четириколката на Луи Рено

улица „Ру Лепик” на Монмартър в Париж. Още веднага са направени първите поръчки на конструктора. Поставено е началото на автомобилите Renault. Моторната количка на Рено има двигател от De Dion, разположен в задната част, с мощност 1,75 к.с., тежи само 350 кг и харчи 6 л на 100 км.
Петимата братя Опел основават Adam Opel AG, която носи пълното име на баща им – основател и собственик на фабрика за шевни машини.
Електрическите автомобили започват да се произвеждат в Германия, Швейцария, Италия и Великобритания. В началото на миналото столетие електромобилите се срещат по-често, отколкото тези с вътрешно горене.
През 1899 г. Луи Рено получава патент № 285 753 за изобретяването на директното предаване. Това решение намира приложение след това в преобладаващата конструкция на автомобилите.

На 1 юли с. г. девет известни жители на Пиемонт, сред които е Джовани Аниели, впоследствие президент на фирмата, учредяват Общество за производство и експлоатация на автомобили Fabrika Italiana Automobili Torino или F.I.A.T. Обявява се първият и модел.
Чарлз Вуйкфил основава компанията Castrol – най-известната търговска марка в Burmah Castrol Group, с чиито масла по-късно се поставят всички световни рекорди за скорост.

Mercedes 1901 35hp се смята за първия съвременен автомобил

На автомобилното състезание в Ница Емил Йелинек зае¬ма първо място зад волана на Daimler с двигател от 28 к.с. Негов създател е Майбах, но инициатор е Йелинек – аташе на австро-унгарското консулство в Ница и генерален представител на Daimler за Франция. Състезателят записва машината за надпреварата под името Mercedes – това е умалителното име на  неговата 11-годишна дъщеря. След победата на продукта на немския завод това име здраво се свързва с Daimler и е регистрирано по-късно като негова търговска марка. Даймлер умира през 1900 г.
През 1900 г. е пуснат първият автомобил, конструкция на Август Хорх, с двуцилиндров мотор с мощност 5 к.с. В него е приложено революционно решение – скоростната кутия е свър¬зана в един блок с главното предаване.

Opel Patent System Lutzman 1899

Синовете на Адам Опел произвеждат първия си автомобил Systeм Lutzmann по лиценз на Фридрих Луцман от Десау, като заменят с това производството на шевни машини, създадено от баща им през 1862 г. Двигателят има обем 1500 куб. см и мощност 4 к. с. Колата достига максимално 20 км в час.
Един от пионерите на двутактовия двигател – сър Дъгалд Кларк, използва помпа за допълнително нагнетяване на въздух в огромен двигател (турбокомпресор), за да подобри ефективността му. В резултат се получава и увеличаване на мощността.
Фредерик Уилям Ланчестър патентова дисковите спирачки.
Първият масово произвеждан автомобил в САЩ е 1901 Curved Dash Oldsmobile, изобретен от американския конструктор Рансом Олдс (1864–1950 г.). Олдс създава базовата концепция на линията за сглобяване и основава автомобилна индустрия в Детройт. Olds Motor Works е водеща в САЩ в автомобилостроенето през 1901–1904 г. Рансом Д. Олдс
внедрява производствена линия въз основа на техники за поточната линия, за първи път прилагани от Марк Исамбард Брунел в Портсмут Блок Милс, Англия през 1802 г. Стилът на поточна линия за масово производство и взаимозаменяеми части е въведен в САЩ през 1821 г. от Томас Бланчард, в арсенала на Springfield в Спрингфийлд, Масачузетс. Тази идея е значително разширена от Хенри Форд през 1914 г. През 1914 г. работник на поточна линия може да се купи Ford Т срещу заплащането за четири месец. Моделът, наричан още „Желязната Лизи“, е обявен през 1999 г. за „Автомобил на 20-и век“.

Поточната линия принуждава работниците да работят в определен ритъм с много повтарящи се движения, които са довели до по-висока мощност на работник, докато другите страни са използвали по-малко продуктивни методи.
Вилхелм Майбах – шеф инженер на DMG, конструира през 1901 г. първия официално наречен Mercedes, който е спортен автомобил. Той има мощност на двигателя 35 к.с., метална рама и нисък център на тежестта. Решетката на радиатора му за първи път е с формата на медна пита. Превозното средство включва много иновации и се смята днес за първия

Поточната линия на Ford-T

модерен автомобил.
През 1900 г. по пътищата на планетата има около 11 000 автомобила. В САЩ са произ¬ведени 4192, във Франция – 2000, в Италия – 355…
В автомобилната индустрия успехът на поточната линия, започнал главно с Ford Motor Co., е доминиращ и бързо се разпространява по целия свят, основават се Ford Франция и Ford Великобритания през 1911 г., Ford Дания през 1923 г., Ford Германия през 1925 г., а през 1921 г. Citroen е първият европейски производител с конвейер за масово производство, въведен от евреина Андре Ситроен, който през 1999 г. е обявен за „Конструктор на ХХ-и век“.
Карл Бенц предлага сътрудничество между DMG и Benz&Cie., когато икономическите условия започват да се влошават в Германия след Първата световна война, но директорите на DMG отказват да разгледат предложението. Преговорите между двете компании се възобновяват няколко години по-късно, когато тези условия се влошават още повече, а през 1924 г. те подписват споразумение от взаимен интерес, валиден до 2000 г. Двете предприятия стандартизират дизайна, производството, покупките и продажбите и те се рекламират или предлагат на пазара своите автомобилни модели съвместно, въпреки че запазват съответните марки. На 28 юни 1926 г., Benz&Cie. и DMG накрая се сливат, като компанията Daimler-Benz кръщава всичките си автомобили Mercedes-Benz, в чест на най-важния модел на DMG по дизайн на Майбах. Карл Бенц остава член на борда на директорите на Daimler-Benz до смъртта си през 1929 г., а от време на време двамата му сина участват в управлението на компанията.
До 1930 г. съществуват вече 250 компании, които не са изчезнали. Развитието на автомобилната технология е бързо, което се дължи отчасти на стотиците малки производители, конкуриращи се да спечелят вниманието на света. Основното развитие включва електрическо запалване и електрическия стартер (и двете изобретени от Чарлз Кетъринг, за Cadillac Motor Company в 1910-1911 г.), независимото окачване и спирачките на четирите колела. Ford Model

Първото купе-кабрио, изобретено от зъболекаря Полен – Peugeot 301 Eclipse

T 1927 г. се разглежда като първият достъпен американски автомобил.
Moris заема 41% от общия британски сериен автомобил. Citroen прави същото във Франция. Появяват се и други евтини коли като 10CV на Renault и 5CV на Peugeot, през 1925 г. се произвеждат 550 000 коли. Първият масово произвеждан автомобил в Германия – Opel 4PS Laubfrosch („Дървесна жаба”), слиза от линията в Рюселсхайм през 1924 г. и скоро Opel заема 37,5% от пазара в Германия.

По-късно, в края на 30-е, френският зъболекар Полен изобретява първата конструкция в света за каросерия на автомобил „купе-кабриолет“, която започва да се произвежда от Peugeot. Последват го и други производители …
…Така автомобилът, с всички изобретени свои агрегати и компоненти, тръгва по света…

Интерсно

Mondial de l’Automobile е първото моторно шоу в света, което започва през 1898 г. от пионера в индустрията Алберт дьо Дион. След 1910 г. се провежда в Гранд Палас на Шанз-Елизе.

Автомобилното изложение в Париж (френски: Mondial de l’Automobile) е двугодишно автомобилно изложение в Париж. Провежда се през октомври, като е един от най-важните автомобилни шоута, често с много нови производствени автомобили и дебюти на концептуални автомобили. Спектакълът се провежда в Парижката експозиция Porte de Versailles.

Мондиал е планиран от Международната организация на автомобилните конструктори, която го смята за голямо международно автомобилно шоу. През 2014 г. автомобилното изложение в Париж приветства 1 253 513 посетители, което го прави най-посещаваното автомобилно изложение в света, пред Токио и Франкфурт.

До 1986 г. се нарича Salon de l’Automobile; Името му е „Mondial de l’Automobile“ през 1988 г.

На сн.: поустър  на автосалона от 1910 г.

Публикацията е напълно авторска и е част от неиздадената книга на Красимир Панчев „Автомобилът – вчера, днес и утре“