Mercedes-Benz W110

W110 Fintail (немски: Heckflosse) е линия на средноголеми четирицилиндрови автомобили на Mercedes-Benz от горната средна класа  в средата на 1960-те години. Двигателите са бензин – 1.9-2.3 л (59-88 кВт), и дизел – 2.0 -литров (40 кВт). Дължината на каросерията е  4680-5330 мм, при ширина – 1770 мм, височина 1440 мм и междуосие 2700-3350 мм. Празното тегло е 1335 кг.

Предишният модел е Mercedes-Benz W120/W121. Наследник – Mercedes-Benz W114/W115.

Тялото се характеризира с непозната досега пасивна безопасност – то има  първо стабилна пътническа клетка и второ ефективно смачкващи се деформационни зони. Mercedes направи обширни краш тестове, например, при 80 км в час удар в в рампа и изпитание при преобръщане.

Видът W110 има много панели за тялото бщи с модела от висша класа W111/112 (Big Fin), задния край е почти идентичен с 220  от серията W111 от моделите с шестцилиндрови двигатели, но  Small Fin  се различава с по-късия с 14.5см преден край. Тялото е получено от серията W111, но с кратък нос и заоблени фарове (подобни на на W120/121 модели ponton). Задният край е идентичен с W111 220B (220B е базовият модел на серията W111).

Фаровете са кръгли, вместо вертикални, значително по-малки са стоповете, прости броните и има по-малко хромирани елементи. Фаровете за мъгла са като опция под основните фарове. Предните мигачите бяха първо заедно с парковите светлини на предните калници. На левия калник до 1963 г. е външното огледало, след това то се монтира на вратата на шофьора зад вентилационните прозорци, което подобрява обзора и настройката е позволена от седалката на водача.

Отличават се с опашни перки, които в сравнение с американските са по-скоро малки, но улесняват паркирането. За разлика от по-големите модели с перки, наричани заради фаровете „конска глава“, които са „голямата перка“, тези се наричат разговорно „малката перка“.

Стоповете са още през 1961 г. с по-различна форма, като стъклото на профила на средната изпъкнала част беше повалено горе. Интериорните и магистрални размери са идентични с „голямата перка“.

Вътрешното оформление и размери са идентични с W111 220B, но с по-малко възможности като фиксирани задни седалки и бакелит декоративни елементи на арматурното табло (за разлика от дървения  материал в W111 модела). Всички модели имат един необичаен инструментален панел на арматурното табло с вертикално  преобърнат тахометър  (с термометър и за измерване на скоростта), дисплеят се променя в зависимост от скоростта от жълто до червено. При всички модели , гърловината за зареждане се намира зад задната регистрационна табела.

Линията беше въведена с 190c – 80 к.с., и 190Dc – 55 к.с., седан през април 1961 г. Замени W120 със 180c/180Dc и W121 – 190b/190Db. Линията W110 се успокои през юли 1965 г., за да стане 200 – 95 к.с., и дизел 200D (модел 1966 г. за Северна Америка), с двигатели на пет лагера, вместо дотогавашните на три,  а в същото време, шестцилиндров 230 (наследник на Mercedes 220) стана част от W110 линията. Производството продължи само още три години, с W115 220 и 220D, въведени през 1968 г.

Шасито се състои от предно окачване с двойни носачи и винтови пружини, дори и без шарнири и следователно е свързано с болтове, и задно със съвместна люлка ос с винтови пружини и баланс в средата. Педалът на спирачката е с хидравлично задействане с барабанни спирачки отпред и отзад, с опция за спирачка бустер. Към края на август 1963 г.спирачната система става двукръгова със спирачка бустер и дискови спирачки – част от стандартното оборудване отпред.

Производството е през         1961-1968 г., с пуснати 628 282. Монтажът е в Зинделфинген, Германия, Барселона, Венецуела, Порт Мелбърн, Австралия.

Дизеловите версии на 190 D и 200 D са популярни, заради тяхната дълготрайност, надеждност, комфорт на шофирането, голям багажник и нисък разход на гориво и са любими на таксиметровите шофьори. Дизеловите модели са произведени в много по-големи количества, отколкото с бензинов двигател.  Със собствено тегло от само 1,4 т дизел с 55 к.с. – сравнително ниска мощност на двигателя; максималната скорост на автоматичната трансмисия е 127 км в час и ускорението от 0 до 100 с ръчна скоростна кутия става за 29 сек. – на VW Beetle 1200 с 34 к.с. отнема малко по-дълго от 33 сек.

Mercedes-Benz трябваше след края на производството на Borgward 1800 дизел през 1954 г. и до появата на Opel Rekord 2100D 1972 да остане единствен производител на дизелови автомобили в Германия.

Първа серия (1961-1965 г.) 190c и 190Dc замени W120 със 180c/180Dc и W121 със 190b/190Db линия на Mercedes-Benz на по-евтините четирицилиндрови седани. D обозначава дизелов двигател, технология, разработена от Mercedes-Benz. Тъй като 190c и 190Dc модели са в основата на W111 220B с по-кратка предница, те предлагат един и същ интериор и багажното пространство на серията W111, но с по-малки и по-икономични двигатели. Производство на 190D надхвърля това на бензиновите двигатели 190 от близо 100 000 единици.

Модели

Шаси код   Години       Модел        Двигател                     Брой построени

W110.010 1961-1965  190c                    1.9 L M121 I4               130 554

W110.110 1961-1965  190dc        1.9 L OM621 Diesel I4 225 645

Втората серия (1965-1968 г.) от 4-цилиндрови автомобили е продължила само няколко години. Производството на новите модели 200, 200d и 230 започна през юли 1965 г. в завода в Зинделфинген. 200 и 200D заменя 190c и 190Dc модели. На двигателя в 200 отворът нараства от 85 до осемдесет и седем милиметра – 1988 куб.см., и е снабден с два единични карбуратори (190c – с един карбуратор). OM621 дизеловият двигател в 200D по същество е идентичен с този на 190Dc (което всъщност е 1988 куб.см. въпреки че колата е окачествена като 190), но е подобрен с помощта на пет основни лагери на коляновия вал вместо първоначалните три.

Визуално на вторите модели от серията предните мигачите се изместват от горната част на предните калници под фаровете. В задната част задните светлини са разширени и има квадрат на разстояние, и хромирани елементи са ревизирани (включително премахването на хромираните елементи от задния край на tailfins). Всички модели са с въздушни отвори с хромирани елементи на С-колоните (идентично с W111 моделите).

Вътре имаше много малко промени, с изключение на всички модели с накланящи се предни седалки (преди опция за 190c и 190Dc) и при 230 централен подлакътник на задната седалка като стандарт. През втората половина на 1967 г. в интериора има дръжки на вратите и таблото. И трите W110 втора серия автомобили приключват производство през януари 1968 г. с въвеждането на W115 220 и 220D .

Модели

Шаси код   Години       Модел        Двигател            Брой построени

W110.010 1965-1968   200            2.0 L M121 I4     70 207

W110.011 1965-1968   230            2.3 L M180 I6     40 258

W110.110 1965-1968  200D          2.0 L OM621 I4 161 618

Комби версия на 230S четирицилиндров двигател колата е въведена през 1965 г. и постига скромен успех на някои пазари, включително Германия, Белгия и Великобритания. Идват накрая и шестцилиндровите 230 и 230S с мощност съответно 105 и 120 к.с. При втория максималната скорост е 175 км в час, а ускорението до 100 става за 13 сек. Броят на произведени 230 е 40 300.