За Айртън Сена…

…В след полунощния час слушам разсеяно, само за фон – Радио Едно Рок…

Пред мене е едно малко съкровище – книгата, която щерката Лени ми подари за рождения ден. Разгръщам. „Айртън Сена – Месията на моторните спортове“. Известната поредица Premium Books, която рекламират и във фейса…

Още в първата глава започвам да треперя…Динамичен ярък кратък разказ за трагедията, която, в онази далечна 1994 г. на 1 май, се разигра на завоя „Тамбурело“ на пистата „Имола“. Заграбващо! И…потрепервам…

Спомням си как сам тогава седях пред телевизора и се питах – какво стана? Жив ли е? След такъв удар?…Никой в началото и не разбра какво стана…

Легендата! Отиде ли си…

…След време започна да ми минава като на филм. Беше още преди да падне Берлинската стена…

…Нашият павилион, на Good Year – основен спонсор на гумите, на която фирма бях VIP гост, беше един фургон с навес, под който беше опъната маса, на която по шведски ни бяха поканили.

Хапнахме и моята спътничка Виолета Хаджиниколова, директор в Автокореком, „Автоаксесоари и резервни части“, ми каза, Краси, време е. Хайде…

…От София, по факса бяхме пратили на мениджъра на Ален Прост въпросите за интервюто. Така беше редно – световната величина да се подготви предварително. И…Предварително ни отговориха. На последния въпрос, г-н Прост няма да отговори…Питах го – казват, че Ви предстои да минете от Honda във Ferrari?… Прост след това наистина смени отбора…

Приготвих репортерския си касетофон и минолтата, за да направя снимките и тръгнахме.

С Виолета заобиколихме нашия павилион и излязохме на площадката пред съседния – на Marllboro Honda. Говорила съм вече с тях, каза ми тя. Да изчакаме.

Донесоха масичка с три стола и седнахме. Светилото скоро излезе от павилиона и дойде при нас, подадохме си ръце, представихме се един на друг и Виолета започна да ни превежда и да води разговора…

Междувременно девойка от домакините ни поднесе кафе…

В това време, вторият пилот, с който Прост беше и конкурент, дойде и влезе в павилиона. Идваше от бокса.

Айртън Сена. По-скоро прави коси, къси, строен, червеният пилотски комбинезон с отличителните знаци на тима и производителя на болида му стоеше красиво…

Бях го видял преди това на инсталирания монитор в павилион на домакините ни от Good Year колко бърз е на пистата – двата червено-бели болида на McClaren непрекъснато се догонваха и задминаваха един друг. Видях Сена и в бокса – как слизаше от болида си, сваляйки каската и излизайки от пилотската кабина, и как сменяха гумите му, после – след класиранията за място. Бях видял и как всичките коли се наредиха на стартовата решетка и как тръгнаха, след като се вдигна карираният флаг. Ревът на автомобилните двигатели беше като на ято излитащи изтребители…Бяха ни раздали специални тапи за ушите, за да издържим шума…Бях на една рампа-мост над самите машини и стартовата решетка…Отсреща в трибуните поддръжници на Бергер бяха изписали с отделни букви на вдигнати табели името му и ги заснех с фотоапарата си…

….Прост и Сена се изгледаха един друг от разстояние…Като куче и котка.

Бяха не само съотборници, но и конкуренти…

Бореха се за титлата Световен шампион…

Започнахме разговора с г-н Прост. Той се държеше естествено и без превземки. Все пак ние бяхме от VIP-а на спонсорите…

В това време Сена излезе от павилиона и застана малко настрана от нас…Явно му направи впечатление, че „конкурентът“ говори с някого…Кои са пък тези?

Прост погледна към него. Двамата пак се изгледаха не много дружелюбно…Като куче и котка…

Разговорът ни продължи близо четиридесет и пет минути.

Професорът, както му викаха – Прост, беше любезен да ни отговори на всичко. Бяха го подготвили…

През това време Айртън влиза и излиза на няколко пъти нервно в и от павилиона…

Не се държаха много учтиво един към друг. Бяха конкуренти за световната титла…

Това беше моята кратка среща със знаменития пилот-бразилец. Легендата Айртън Сена…

…След удара на болида в заградната стена едното му колело беше изхвърчало… Сена не се помръдваше и главата с каската му беше неестествено наклонена на една страна…

По телевизията даваха как се опитаха с труд да го извадят от пилотското място…

…После хеликоптерът с пострадалия се издигна и отлетя нанякъде…

По-късно – разбрахме – съобщиха – няма шанс….

Една звезда загасна. Загубихме го завинаги.

Легендата!

Месията на моторните спортове…

Спомням си и друго. След време по-късно Виолета я сгази на „Дондуков“ до Младежкия театър пиян таксиметров шофьор, докато тя отиваше да се види със своя съпруг, мой стар приятел, чийто офис тогава беше в отсрещната пряка…

Няма вече свидетели. Остана ми само стар запис на касетофон и чернобял негатив от „формулата“, който още не съм изкопирал напълно…

Затварям впечатлен книгата на щерката в ръцете си и най-сетне чувам, че и радиото свири…

Там някъде над бюрото ми, на рафта, е все още онзи пожълтял вече някогашен пропуск за Формула 1, на който пише VIP Person.

…Сипвам си едно. Отливам малко. За него!

За спомените…Макар и кратки.

За тези, които ги няма.

За месията!

За Сена…