Да си спомним за Мастера Стефан Данаилов

Отлетял към звездите на 27 ноември 2019 г.

Стефан Данаилов: „За да бъдем „истински”

Или за каскадите във филмите…

Интервюто е правено преди промените

Разговорът води Красимир Панчев

-Къде започнахте с каскадите?

-След ВИТИЗ започнах работа над „На всеки километър”. Имаше доста моменти, за които се налагаше

предварителна подготовка. Тогава за пръв път се срещнах с подобен проблем. Знаех да яздя кон, можех да карам кола. Неща, които са просто задължителни за актьора. Владеех само няколко хватки от самбо и жиу-жицу.

-Кой помогна да ги научите?

-Тренираше ни един от нашите много добри самбисти в тогавашната зала ”Септември” под моста на ул. „Опълченска”. Телевизията беше уредила официално да карам тези курсове, курсове за управление на мотор, а освен това – стрелба с различни видове оръжие. Дори напреднах.

-Не се ли различава спортът пред камерата от обикновения спорт?

-Не всичко в класическия спорт може да бъде зрелищно на екрана. Спортната фехтовка е много различна от тази, която може да се използва дори на сцената. Ако с хватка счупя пръст на някого, това на екрана не изглежда същото – няма да има никакво въздействие. Много малко са у нас актьорите, та дари и професионалните каскадьори, които могат да отиграят удара.

Смешни случаи има. Да речем, „стрелям” срещу някого, той пада напред, а взривната вълна всъщност би трябвало да го отхвърли назад. И забележете – в много български филми актьорът първо се свива; в действителност ударът отхвърля човека назад, а после идва свиването. За такива неща трябва да има кой да те научи.

-Значи Вие смятате, че липсата на подобна школа у нас е сериозен недостатък?

-Към студия „Игрални филми” има каскадьорска студия, която работи с колеги. Там на самодейни начала се учат някои неща.

-Случвало ли се е да „отървавате кожата”?

-Карах необезпечен мотор БМВ 500 кубика с кош от 40-те години. Беше по време на снимки през 1973 г. Бях си нарязал преди това ръката – в предишния филм трябваше да чупя с ръка бутилка шампанско. Шевът на раната на два пъти се разтваря. Със същата ръка включих от втора на трета, когато кошът, в който нямаше никаква тежест, започна да се вдига. Моторът се наклони към една пропаст и се сурна по камънака. Малко след като скочих от него, той се разби…

-А в живота, имали ли сте подобен късмет?

– Колата ми беше само на двеста километра, когато на околовръстния път на София спуках едновременно предна и задна гума. Добре, че карах бавно…Надявам се, че и в бъдеще ще имам добър шанс…

/Мастерът тогава ме покани в дома

на свой близък на кафе с бяло сладко/