Simca 1000

Simca 1000 е малък автомобил, със заден двигател, с четири врати седан, произвеждан от френската автомобилна компания Simca през 1961-1978 г. Сглобява се в Поаси – Франция, Вилаверде – Испания и Казабланка – Мароко. Двигателите са 0.8 L Type 315 OHV I4, 0.9 L Type 315 OHV I4, 1.1 L Type 315 OHV I4 и 1.3 L Type 315 OHV I4. Предаването е с 4-степенна, ръчна, изцяло синхронизирана скоростна кутия. Междуосието е 2220 мм, дължината на колата е  3785 мм, при ширина 1473 мм и височина – 1335 мм. Собственото тегло е 730 кг, като 35% са отпред. Дизайнер е Марио Боано.

Колата е евтина и по време на пускането на пазара – доста модерна, с чисто нов редови 4-цилиндров с водно охлаждане двигател (на този етап) 944 кубика. Производството започва на 27 юли 1961 г., официалният старт е на автомобилното изложение в Париж на 10 октомври 1961 г.

Simca 1000 в черно и червено става такси на Париж и част от неговия градски пейзаж. По-късно колите са заменени от по-просторни модели.

В допълнение към задния двигател, резервоарът за горивото на Simca 1000 се намира в задната част, зад задната седалка. Това дава на колата 35/65 предно/задно разпределение на тежестта, с изключително лек и пъргав преден край и я прави отзивчива при презавиване на криви пътища.

Интериорът се счита за „изненадващо“ просторен за този клас автомобили, с достатъчно място за четирима: за разлика от конкурентите Renault Dauphine и Renault 8, Simca 1000 прибира своята резервна гума вертикално в предната част на багажника, точно зад предната броня. Водачът се радва на отлична гледка, а стъклото за покриване на скоростомера е под ъгъл, за свеждане до минимум на отраженията.

В течение на времето, 1000 е наличен в няколко версии с участието на различни нива на оборудване и варианти на оригиналния Type 315 двигател. Нискоспецифицираната версия е продавана като Simca 900, по-късно е заменена от Simca 4 CV, задвижвана от 1 л двигател. На другия край на диапазона е 1.1 L версия на по-голямата Simca 1100, добавена през 1969 г. (Simca 1000 е на пазара в САЩ като Simca 1118). Накрая, версия 1.3 L, използвана в най-голямата Simca, 1300, излиза в началото на 1970-те години.

Освен стандартната ръчна трансмисия, някои версии могат да бъдат  оборудвани с тристепенна полуавтоматична, разработена от Ferodo.

Най-високата спецификация версии се предлагат на британския пазар с таблото декор орех. През 1977 г., моделът е ревизиран за последен път, под новите имена 1005/1006 (в зависимост от спецификациите). Производство спира през 1978 г. без пряка замяна.

Simca 1000 става популярна кола във Франция, и до известна степен и на експортните пазари. През 1962 г., първата пълна година на производство, производителят произвежда 154 282. За сравнение, от най-продаваната на Франция за 1962 г. в този клас – Dauphine, Renault произвежда (включително спортните версии) 266 767. Другият основен конкурент в този сегмент е Citroën Ami, чийто модел се пуска с. г. в 85 358 бройки. През 17 години на производство на Simca 1000, са били продадени почти 2 млн. коли от нея.

В първите години на модела, италианската тунерфирма Abarth предлага модифицирани версии на 1000, а по-късно Simca самата започва да предлага Rallye версия, която помога да се повиши популярността на модела в общността на моторните спортове. Rallye е последвано от Rallye 1 Rallye 2 и 3 Rallye.

Simca-Abarth 1150 е с двигател от 1137 куб. см – 55 к.с. при 5600 об./мин.,

Simca-Abarth 1150 S е с мотор от 1137 кубика – 58 к. с. при 5600 об./мин., с дискови спирачки и Simca 1150-Abarth SS е с 1137 кубика агрегат – 65 к.с. при 5600 об./мин. – с дискови спирачки – с вариант шестскоростна предавателна кутия. Песента на лебеда на Simca 1000 в тази серия е Simca 1000 Rallye 3, с 103 к.с. двигател. Били са произведени само 1000 коли през 1978 г.