С луксозния „Моцарт” по Дунава

От сборника ми с пътеписи, който готвя за печат –

„С БЪЛГАРСКИ МАРАТОНКИ, БОИНГИ, АВТОМОБИЛИ И MINOLTA ПО СВЕТА“ …

Публикувано за пръв път в сп. «Океан» на Еър Груп 2000

Река Дунав, освен това, че е водна връзка между страните, граничещи с нея, но и способства за развитието на туризма. Много от крайречните държави притежават туристически кораби. Но до известно време, „черешката в тортата” беше австрийският кораб „Моцарт”, определен като един от най-луксозните речни съдове от този тип в света. Построен през 1987 г. беше реновиран през 2000 г. и 2003 г.

Преди години имах удоволствието да пътувам с него като гост на BMW Group.

До тогава бях имал туристически пътувания само с малки български кораби по нашето крайбрежие. Но преживяното в Австрия надмина всичките ми очаквания. 

Пристигнахме във Виена със самолет на авиокомпанията на Ники Лауда от София. Първо прекарахме приятни часове в столицата и успяхме да разгледаме Пратера – най-големия лунапарк в Европа.

Първото впечатление, след минаване по трапа и влизане в кораба, беше високото ниво на лукс във вътрешното обзавеждане. С „Моцарт” тръгнахме от Виена, за да стигнем нагоре по течението до исторически манастир, в който е композирал самият Моцарт. Там на огромен паркинг щеше да ни очаква новият модел на мюнхенската марка, с който шофирайки, вече по вити пътища и магистрала, да се върнем по суша обратно до Виена.

Разбира се, плавателният съд имаше по-малки размери от луксозните многоетажни морски кораби за туризъм, но съвсем не беше малък. По своя тип той беше катамаран. Разполагаше с четири палуби – най-ниските две за пътническите каюти, третата – със суперлуксозен ресторант и зали, и над тях – отрита площадка, където могат да се ползват шезлонги. Там се намираха и спасителните лодки. На това ниво беше разположена и рубката за управление на кораба. През някои сезони над най-горната палуба можеше да се опъне подвижен покрив – нещо като гигантска шатра.

Гледката към реката можеше да се наблюдава през богато остъкления салон в челната част на втората палуба. Там беше разположен и просторен бар – в бяло и махагон, в който можеше да се пие по едно питие в приятна среда, разбира се на по-висока цена.

Вътрешните салони и самите каюти бяха пищно облицовани. Вратите бяха махагонови. Във всяка каюта – общо 96 на брой, имаше достатъчно пространство с класически виенски мебели – легло за двама и работна маса със стол, малък диван, телевизор, телефон с международна връзка, климатик и санитарен възел. Шумоизолацията беше толкова добра, че не се чуваше нищо вътре, ако не сте отворили прозорците.

Самите прозорци гледаха към открита странична тераса, на огражденията на която бяха прикрепени спасителни пояси. От нея можеше да се влезе и в барчето. От там изгледът към бреговете на реката също беше интересен. Можеше да се наблюдава и отблизо как корабът пори водата. По странична стълба се излизаше на най-горната палуба, която през лятото се ползва за плаж. А в другите сезони просто може да се изтегнете на някой шезлонг и да се наслаждавате на пътуването.

На трето ниво имаше салон в синьо и махагон – с кожени кресла, от който се влиза в ресторанта. Той беше също просторен, с доста маси и приятна обстановка. Освен на традиционната кухня можеше да се насладим и на речни специалитети, сготвени вкусно от майстор готвачите, а също и на австрийското меню. Освен това „Моцарт” разполагаше с помещения, в които да се изнасят концерти с класическа музика.

Самото пътуване по Дунав бе доста приятно. Ако сме били на морски кораби, веднага след като се качим на речен, ще направим разликата – няма вълни, няма бурна вода. Освен това брегът е близко. Корабите за тази цел имат и по-различна конструкция от тази на морските.

„Моцарт” беше сравнително бърз. Скоростта обаче не пречеше да се наслаждаваме на крайречния пейзаж. Излязохме от района на Виена с огромните мостове и специфична архитектура и поехме на Запад срещу течението на реката. Изгледът на австрийската столица от реката може да се сравни по красота само с този при Будапеща. Водата течеше спокойно и почти незабелязано. По брега отминаваха назад селища и малки пристанища.

Пътувахме цяла нощ по голямата река. През това време имахме приятни часове, както в барчето на луксозния кораб, така и около големите кръгли маси в ресторанта. От Дунава нощем се открива много красива гледка към крайречните селища, чиито приказни светлини се отразяват в повърхността на водата…

Дунав е единствената река за страната ни, по която може да се пътува с кораб. Мнозина идват от вътрешността на България, за да ползват речния ни флот за пътешествия не само по нашия бряг, но и за международен туризъм. За съжаление ние нямаме плавателни съдове от величината на „Моцарт”. Но това не прави по-малко атрактивни пътуванията не само до наши пристанища, но и към горното течение, където други държави граничат с реката.