Драматургът Станислав Стратиев: „Вместо магарето бием самара“

Тези, които са по на възраст, го помнят от Сатиричния театър…

И това е част от бъдещата ми „Кръстопът на бурни страсти“…

Прие ме след уговорката ни в кабинета си в Сатирата…

Мисля, че комичното, ако може да се говори за комедия на пътя, е метаморфозата с всеки един от нас. Повечето хора, включително и за, мислим различно, когато ходим пеша и когато сме зад кормилото. Независимо, че всички ругаем тази метаморфоза, тя е факт…

Можем да говорим за балкански синдром у българина, както това преди години съществуваше по пътищата на Югославия. Те бяха осеяни с блъснати автомобили. Мисля, че както преди години говореха за някои африкански народи, у нас свободата не е назряла в етично отношение и българинът не е дозрял за автомобила. Липсата на елементарно уважение се изразява в грубо незачитане на правата на другия на улицата. Това е резултата и на другите сфери в живота. Швейцарецът например не хвърля навсякъде цигарени кутии, защото това е част от мисленето му. Подобни навици имат и други нации. Въпреки, че и там някога е имало забрани и ограничения. Безспорно навсякъде нарушават, но не както у нас. Това което става на пътя, за мене е отблясък на всичко, което става в живота ни. Много тревожен факт. За щастие в други области няма толкова жертви.

Въпреки това има и шофьори, които са като антични герои. Спазването на правилата изисква невероятни нерви и самообладание. Не защото ти не искаш да ги спазваш, а защото другите не искат. По-голям шанс има грубиянът, защото не се залавя и създава свободно хаос.

Струва ми се, че се вземат мерки едва когато настъпи злото. След събитието, след жертвите. Но пропагандата е надстройка. На времето бях по-млад и имах повече нерви, затова сътрудничех на телевизията и дори създадох сериал за безопасността. Но човек като поостарее се опитва да види корените на нещата. И вижда, че се бие самара, вместо магарето…