Завърших 7-ма столична гимназия само с една петица – по български ?!. Бях иначе отличник. От ръководството на гимназията и откъдето трябваше имах всички документи и характеристика и ме готвеха да кандидатствам и уча дипломация в Киев. Трябваше да държа изпит по английски. Готвеше ме преводачът на Дикенс в България. За съжаление се разболях точно когато трябваше да се явя на изпита… Когато кандидатствах за висше образование, ме приеха в Университета във Философия и в Право. Приет бях и в специалност в Икономическия институт. Избрах Журналистика, защото там се влизаше най-трудно и по онова време нямаше факултет, а приеха от цяла България само 30 души…Аз бях шести в общия списък от приетите на общо основание – без никакви привилегии. Най-труден беше приемният изпит по обща култура. Влизаш в една зала и заставаш пред най-големите по онова време журналисти в България, питат те каквото се сетят. Този изпит взех с 5,75…Интересно, че в Университета имах тройка по журналистическа стилистика. Ако беше жив, професорът щеше да получи инфаркт като разбере, че съм издал до днес 10 книги…По английски също имах тройка. А издадох два англо-български автомобилни речника…Без коментар!