В нашия бранш е немислимо да работиш, ако не познаваш компютъра. Първият в живота ми компютър ми подари през 1994 г. представителят на SAAB в България, с когото дори живеехме в един блок…Иван Чочев, лека му пръст…Това беше един много марков IBM. Още преди промените завърших курс по компютър към Школата на ДОСО в София. Работеше се тогава на „Правец“ и учехме „Бейсик“. Години по-късно, когато ме уволниха от „Авто Мото Свят“ и останах без доход и се наложи да изляза на борсата, ми съдействаха от общината. Единствените, които ми протегнаха ръка бяха Дружество „Шалом“. Взеха ме и минах абсолютно безплатно при тях четиримесечен курс по „Компютър в рекламата“. Това фактически си беше подготовка да можеш да работиш като ПР на фирма. Понякога си мисля, че сгреших, че не смених бранша и продължих да пиша, което не е доходоносно. Длъжен съм на преподавателя си по компютър в „Еврейския дом“ – София, , че ми намери след курса и работа – започнах в тогавашното сп. „Авто Газ“, където поработих малко и си осигурих доход…Това беше много важно за мене, защото по това време баща ми беше на смъртно легло и почина…Протегнатата ръка в трудно време се помни!