От книгата ми “Предизвикани мемоари“…Как започна автомобилният бранш по медиите в България… Първото и единствено, с най-голям тираж автомобилно издание в България до промените, е основания през май 1957 „Авто Мото Свят“. Тиражът през 1982 г., когато започнах там, беше 250 000. От шепа работещи в него води началото си автомобилната тема у нас. Няколко човека писахме неща, свързани с темата – главно с пътното движение, и в официоза – „Работническо дело“ – тираж 1 млн. Преди промените се появи и първото специалазирано приложение по темата – „Човекът и автомобила“ към в. „Народна младеж“. Правеха го Краси Миланов и Андро Кожухаров – вторият е доайен на темата в България. Преди промените навлязоха автомобилите с „безопасност на движението“ широко в медиите. Работехме по темата неголям кръг автори в медиите. Започнах на щат през август 1977 г. в седмичника за политика и култура „Антени“, с тираж 375 000, където в отдел „Проблеми на личността“ мой ресор беше и безопасността на движението. Имаше Пресавтоклуб към Съюза на българските журналисти. По това време печелех всичките му награди, включително на КАТ – сега Пътна полиция, и на Националната комисия по безопасност на движението към Министерския съвет. Явих се в касата на МС, за да взема голяма сума. Тогава наградите имаха и парично покритие. Така се започна. През 1993 г. вече пишех за автомобили и във в. „Стандарт“. Извика ме ръководството на редакцията и ми поръча да изработя концепция за автомобилно приложение, за което ми платиха. Така с Дилян Тодоров започнахме да правим в този вестник първото специализирано приложение след промените в централния печат. Просъществува през 1993-1994. Правихме приложението до идването като гл. редактор на Юлий Москов. От мене се заинтересуваха и при Стефан Продев от „Дума“, където също малко писах. По това време пишех по темата вече и във в. „Пари“. Отговорният секретар там – покойният Антон Малчев, съвместно със Съюза на вносителите на автомобили в България, при неговия първи председател Тодор Николов, постави началото на приложението „Автолевове“. Започнахме да го правим, аз като основен автор, с покойния Пламен Ангелов. Малко по-късно, гл. редактор на „Пари“ – Евгени Петров, ме взе на втори трудов договор в редакцията им – да правя приложението. На първи договор бях гл. редактор в „Авто Мото Свят“. Колегата от Университета – Драго Драганов, създаде в. „Континент“ и ме покани да пиша и там за автомобили. Правех автомобилната тема във вестника до идването на Валери Найденов. Когато Волен Сидеров оглави в. „Демокрация“, ме поканиха и там да правя автомобилната страница. Мой приятел стана директор на новооснования в. „Подкрепа“, където ме взе да пиша също за автомобили. Антоан Альоков започна да издава сп. „Автооказион“ с голям тираж. Направи и „Авто ОК“, където също бях автор. След това издаваше и списанието „Авто Транспортна Техника“. Жоро Колев, на който първите публикации бяха във в. „Пари“, и Иван Тенчев започнаха автомобилната тема във в. „24 часа“, който имаше много голям тираж… Така тръгна темата в българския печат…Иван Тенчев и покойният Ричард Груев започнаха да коментират в първите предавания Формула 1 по БНТ… По-късно Андро Кожухаров създаде и в. „Беда“. От него започна да се изявява и небезизвестният Любо Станиславов… Появиха се в. „Авто Инфо“ и сп. „Авто Форум“ на Олег Чернев. Във второто с Искрен Пламенов продължихме с автомобилната тема. Така се започна… Другите, пишещи за автомобили, се появиха по-късно.