Как се ориентирах към писането…

Въпреки, че в училище винаги съм бил силен по математика, физика и химия, дори по математика и по физика в гимназията стигнах до втори кръг на републикански олимпиади, за професионалното си ориентиране и насочването към писане, много дължа на учителката си по български от началното училище – Ваня Павлова.

Когато учех, до 9-и клас, тя откри, че може да излезе нещо от мене с писане и се занимаваше с мене отделно от училищната програма. Даваше ми да разработвам теми и съчинения отделно от училищните и от това, което правехме в час по български език и литература.

С мене за писането ме насочваше и моята мйка.

В гимназията с учителката по български език не се обичахме и нямахме особени отношения.Бях на пауза…

Но когато се ориентирах към журналистика, учителката ми от началното училище Ваня Павлова ме подготви специално за изпита по българска литература в Университета и ме приеха по специалността с висока оценка. Падна ми се  на изпита Елин Пелин…

В Университета изкарах отлични оценки по История на българската журналистика и по Съвременна българска литература…Станах много близък с преподавателите си. На изпитите ми се паднаха и говорих за Ботев и Вапцаров…Бях факир по темите…

Когато завършвах висшето си образование, моята учителка, която имаше към мене по-специално отношение,  стана журналистка в националното радио.

Пътищата ни отново се срещнаха по-късно. Тя редактира и една от моите книги, която не успяхме да издадем поради промените в геополитическата ориентация на страната ни.

След промените Ваня Павлова отвори частна книжарница и бях неин клиент дълго време…Продължихме контактите си.

А автомобилите? Те са мое хоби. Направих от хобито си професия…

Но издадох и разкази, пиша и проза, готвя и други неща –  отделно от колите….

И ето – сега, пиша и се занимавам с писане вече близо 50 години.

Издадоха ми и 10 книги. Сега готвя нова…