Опит за разказ…По действителен случай…От моя сборник – „Женски пазар“. Издаден 2010 г.
В следващите страници са събрани кратки истории за реални, но и понякога с примес на малко фантазия случки в по-новото и по-старото време, в което съм живял и живея – някои действителни, други измислени. На места някои неща звучат невероятно, но са търсени и някои обобщения и символи…
Встъпително към книгата
Посъбрано – нещо си като разкази
…Помня покойния си баща
Когато бях на около четири, живеехме в стария квартал „Гео Милев”, на ул.”Река Осъм” – в двустаен апартамен с общjd хол – общо две семейства.
Веднаж ме заведоха на „Женския пазар”.
Разревах се, защото не ми купиха една червена просто от тенекия с пластмасови търкалящи се колелца спортна количка – тогава имаше само такива играчки и дървени влакчета.
Врътнах се ядосан и си тръгнах сам.
По линията, по линията на тогавашния трамвай номер четири и така – до вкъщи.
Баща ми само беше вкъщи след операция от херния и ми отвори изненадан вратата, след като позвъних – защо си тук бре?
….След това постла в ъгъла едно червено килимче, постави ме на колене с гръб към стената и каза – тук ще стоиш, докато реша.
Иначе ще играе пръчката…
Авторът
Иконата
По действителен случай
На колегата Краси К.
…Мамицата му на бабето. Щеше да ме вкара в затвора. Децата ми щяха да останат без баща. Добре, че му се размина само с отъртване. Поодраска си задника…
…Изпремятах го през десния калник…
Таман излизах от къщи.
Носех една икона на жена си. Подариха ми я, беше истинска, а жена ми събира икони. Но не я хареса и се скарахме.
…Изкарах колата от пряката на булеварда, нервен, с двадесет и пет, тридесет километра в час на втора. Нямаше място да засиля. Пред поликлиниката на тесния булевард изскочи бабичката – на платното. Побягна да хване отсреща автобуса на спирката без да се огледа. Навих силно надясно – да не я сгазя…
Въздъхнах. Но зад нея изскочи втора.
Този път навих волана наляво. Тя застана с очи в моите и с последни усилия я изпремятах през десния калник и покрива. И … в отсрещното дърво – ударих се с колата малко в дясно от средната част на предния капак.
Главата ми изби предното стъкло.
„Добре, че джамът ме цъфна над очилата. Късмет…”
По-късно си възстанових картината.
…Казаха, че й починало внучето. Бързала за Малашевци…
Дойде полиция.
Не бях на себе си. Ходех насам, натам, около строшената кола и по платното, където на средата седеше бабичката и виеше „Умирам!”. А иконата се беше преметнала забравена на задната седалка…
… А бабето бързало за Малашевци. Гонело автобуса отсреща, а може би Свети Петър?…
То продължаваше да се превива на паважа и да вие: „Умирам!”.
„М-м-м-м-…”
Не се и опитах да го мръдна. Ами ако беше счупило таз или прешлени?
Спрях движението. Отсреща изскочи собственичката на павилион за напитки и цигари – „Тук си пресичат без да мислят! Ама и защо не сложат светофар?”…
После дойде линейката. Сестрата извади наредена като аптека чанта. Докторът постави слушалките…
Дадоха ми някакво хапче. А медсестрата захока бабето – ще вкараш човека в затвора, бе… То стана и закуцука към бързата помощ.
Абе какво ти бабе – на около шейсет. Седна то на носилката в линейката, не се сдържах и му креснах – „Бе ти луда ли си? Щеше да гушнеш босилека! Ще ме вкараш в затвора!”
…Тези, от бърза помощ, се справиха само за секунди. По-късно видях как в Пирогов бабето го возят от кабинет на кабинет на висок стол на колелца, а то гледа отвисоко като британската кралица от трона…
Някой каза „Той е пил!”
„Абе хора – от две седмици не съм пил една бира, нали и за да се напиеш, трябват пари!”
Пробата го потвърди. Нямаше капка алкохол в мене.
Бабето?
Нямаше му нищо.
Мамицата му…
Щеше да ме вкара в затвора!
Добре, че го изпремятах само през калника…
Една стара кола имахме с жена ми…
Половин ден бях в Пирогов. После над час чаках дежурните полицаи и давах обяснения.
Полицаите ми казаха – ти пишеш много за нас, ще ти кажем какво да напишеш в документа.
…Прибрах се при жена си вечерта. Тя беше се погрижила да изтеглят с пътна помощ смачканата кола пред блока. Беше я покрила с брезент.
Обличах си смазан от емоции пижамата. Погледът ми попадна на стената…
Над леглото ми висеше окачена иконата…
Моята защитница.
Във всичко това разкзвам за една от катастрофите ми…
