Опит за разказ…Защото и това е „автомобилно“…По действителен случай…От моя сборник – „Женски пазар“ 2010 г.
Иконата
По действителен случай
На колегата Краси К.
…Мамицата му на бабето. Щеше да ме вкара в затвора. Децата ми щяха да останат без баща. Добре, че му се размина само с отъртване. Поодраска си задника…
…Изпремятах го през десния калник…
Таман излизах от къщи.
Носех една икона на жена си. Подариха ми я, беше истинска, а жена ми събира икони. Но не я хареса и се скарахме.
…Изкарах колата от пряката на булеварда, нервен, с двадесет и пет, тридесет километра в час на втора. Нямаше място да засиля. Пред поликлиниката на тесния булевард изскочи бабичката – на платното. Побягна да хване отсреща автобуса на спирката без да се огледа. Навих силно надясно – да не я сгазя…
Въздъхнах. Но зад нея изскочи втора.
Този път навих волана силно наляво. Бабичката застана с очи в моите и с последни усилия я изпремятах през десния калник и покрива. И … в отсрещното дърво – ударих се с колата малко в дясно от средната част на предния капак.
Главата ми изби предното стъкло.
„Добре, че джамът ме цъфна над очилата. Късмет…”
По-късно си възстанових картината.
…Казаха, че й починало внучето. Бързала за Малашевци…
Дойде полиция.
Не бях на себе си. Ходех насам, натам, около строшената кола и по платното, където на средата седеше бабичката и виеше „Умирам!”. А иконата лежеше забравена на задната седалка…
… А бабето бързало за Малашевци. Гонело автобуса отсреща, а може би Свети Петър?…
То продължаваше да се превива на паважа и да вие: „Умирам!”.
„М-м-м-м-…”
Не се и опитах да го мръдна. Ами ако беше счупило таз или прешлени?
Спрях движението на булеварда. Отсреща изскочи собственичката на павилион за напитки и цигари – „Тук си пресичат без да мислят! Ама и защо не сложат светофар?”…
После дойде линейката. Сестрата извади наредена като аптека чанта. Докторът постави слушалките…
Дадоха ми някакво хапче. А медсестрата захока бабето – ще вкараш човека в затвора, бе… То стана и закуцука към линнейката.
Абе какво ти бабе – на малко над шейсет. Седна то на носилката в линейката, не се сдържах и му креснах – „Бе ти луда ли си? Щеше да гушнеш босилека! Ще ме вкараш в затвора!”
…Тези, от бърза помощ, се справиха само за минути. По-късно видях как в „Пирогов“ бабето го возят от кабинет на кабинет на висок стол на колелца, а то гледа отвисоко като британската кралица от трона…
Някой каза „Той е пил!”
„Абе хора – от две седмици не съм пил една бира…!”
Пробата го потвърди. Нямаше капка алкохол в мене.
Бабето?
Нямаше му нищо.
Мамицата му…
Щеше да ме вкара в затвора!
Добре, че го изпремятах само през калника…
Една стара кола имахме с жена ми…Потроши се.
…Половин ден бях в „Пирогов“. После дълго чаках дежурните полицаи и давах обяснения.
Полицаите ми казаха – ти пишеш толкова много за нас, ще ти кажем какво да напишеш в документа. Обадих се и на приятел, работещ в пътната полиция – с него бяхме учили преди в Университета – и той помогна…
По-късно минах само с една „тънка“ глоба…
…Прибрах се при жена си у дома вечерта. Тя беше се погрижила да изтеглят с пътна помощ смачканата кола пред блока. Беше я покрила с брезент.
Обличах си смазан от емоции пижамата. Погледът ми попадна на стената…
Над леглото ми висеше окачена иконата…
Моята защитница.
Във всичко това разкзвам за една от катастрофите ми…
