При соца – през 1981- ме уволниха и останах 6 месеца без работа затова, че писах срещу партизанин. Де да го знам, че бил партизанин. Жена му и децата му дойдоха в редакцията и плачеха, че ги биел и гонел от вкъщи…Поръча ми завотделът да напиша нещо…По повод на друга публикация – пак в „Антени“, където работих 6 години – се намеси член на Политбюро и правителството излезе с нота срещу турското. Викаха ме къде ли не на обяснение – пред генерал от ДС, в ЦК на БКП. Взеха мерки срещу мене – какво ли не преживях. Добре, че не ме пратиха в Белене. Не го пожелавам на друг…Началниците разписаха материалите за печат и си измиха ръцете с мене…Никой не им потърси отговорност, а аз бях млад журналист…Мене ме смачкаха…Това ме принуди да забия окончателно в автомобилите, където няма политика. Въпреки че от рано преди това писах неща и за колите.