1981. Задръствания и тогава на Капитан Андреево, намеса на външния министър и последици…

БНР съобщи сутринта в новините, че ще се срещнат представители на българските и турските власти, за да обсъдят получаващите се задръствания на общата граница при Капитан Андреево и Свиленград.

За нещо, свързано с темата,  през 1981 г. „обрах пешкира“ като начинаещ журналист в седмичника „Антени“.

Тогава посетих Свиленград, защото там имаше следния проблем – бавеше се строителството на околовръстния път, всички тирове и тежки камиони минаваха по главната улица и имаше загинали много деца…

Отидох на пропускателния пункт и потърсих мнението на началника на КПП-то – полковник. Написах материал, който всички началници над мене разписаха за печат и беше пуснат във вестника.

Но не би. Петър Младенов – тогава външен  мистър и отгоре на всичко и член на Политбюро, веднага вдигнал телефона и звъннал на гл. редактор на вестника Веселин Йосифов.

„Кой е този Красимир Панчев и как си позволява да пише такива работи.“. Българското правителство тогава  излезе с нота в официоза „Работническо дело“, че задръстванията на Капитан Андреево се дължат на недобрата работа на турските гранични власти. Образува се скандал и мене ме извикаха да дам обяснение пред генерал от МВР…

В последствие ме уволниха по повод случая, като го свързаха и с една друга моя публикация.

В редакцията дойде жена с малки деца. Плачеха и  разказаха, че баща им ги биел и гонел от вкъщи.

Завеждащ отдела ми поръча да напиша нещо. Отидох в квартала и проверих, но не съм разбрал, че въпросният другар бил бивш партизанин…

Започнаха да ми звънят на домашния телефон от Градския комитет н БКП. Превъртях и отидохме с баща ми на преглед при психиатър в болницата на МВР, защото бях техен служител.

„Следи ли те някой?“, попита ме лекарката. „Следят ме“, отговорих. Как да кажа, че ми се обаждат от ГК на БКП…

След време ме повикаха и в ЦК на БКП. Потвърдиха, че въпросният другар вече е изключен от БКП без право на обжалване…
Всичко хубаво, но лекарката, при която ме водиха, отсече „Параноя“…

И бях пратен за четири месец на едно място във Военна болница, където не пожелавам друг да го пратят.

Баща ми ми каза – трай и стой тука. Иначе – Белене…

От „заведението“ ме освободиха след четири месеца, след като баща ми подписа,, че ще отговаря за това, което правя аз…