Първото журналистическо дружество в историята на „Авто Мото Свят“ и минаване на цветен печат…

На ръба на промените имах много силни позиции в Съюза на журналистите. Бях носител на всички награди на Пресавтоклуба към СБЖ. 

Черно бял печат с допълнителен син цвят…

С това зад гърба си създадох първото в историята на „Авто Мото Свят“ журналистическо дружество, на което станах и председател.

Дружеството ни беше съвместно с редакция на сп. „Младеж“,  главен редактор на което беше Станимир Илчев – по-късно с промените оглавил парламентарната група на НДСВ в Народното събрание.

По това време се подписваше колективен договор  на работещите в редакцията с ръководителя, който се избираше от колектива. За да го изберат за началник неговите хора нашият кандидат за гл. редактор разтури журналистическото дружество и създаде казионен профсъюз, в който членуваха и секретарката, изпитател шофьорът и фотографката на които плащаше началника и естествено в замяна на това те гласува той да оглави редакцията.

Така пишещите станахме зависими от останалия персонал, който беше само обслужващ, без журналистите. Но затова пък избираше началника…

А началникът определяше заплатите.

Не е известно, че до навършване на своята 25-а годишнина вестникът ни излизаше на висок печат и чернобял само  с допълнителен син цвят.

За юбилея излезе първият пълноцветен брой на офсет в историята на изданието, като наградиха

Един от последните броеве правени от мене…

и редакцията с орден „Кирил и Методий“ първа степен – на снимката. Вижда се и тогавашен вариант на главата на вестника. Изданието в историята си смени няколко глави.

Не е известно и че главата на вестника – заглавието – на варианта вляво – е   рисувана от известния български художник Стоян Венев…

Когато оглавих редакцията нямаше вече в архива нито следа от ордена, нито се пазеше оригиналът рисунка на главата…Предишен началник ги беше откраднал.

Жив свидетел съм на много неща през годините, тъй като съм най-дълго работилият за всички времена от всички в редакцията – повече от 21 години.

Имаше някои, които ме вземаха на подбив – бе ти искаш да се пенсионираш ли в този вестник…