Как се стигна до сборника ми „Женски пазар“ през 2010 г….

Тези, които са чели моите опити за разкази, казват, че съм добър разказвач и ще имам с нещо такова повече почитатели, отколкото с автомобилите.

Първият ми разказ беше публикуван на ръба на промените в сп.“Младеж“ в тираж 60 000. Казваше се „Плесницата“.

Дете, изпратено в поправителен дом, разказваше пред следователя историята си. Следователят се зачервява след като чува всичко това сякаш са му ударили плесница.

Разказът имаше критични нотки спрямо соцдействителността.

Беше одобрен в списанието на редколегия и публикуван, придружен от коментар на известен доктор на науките социолог.

Тогава гл. редактор на сп. „Младеж“ беше Станимир Илчев – по-късно председател на Парламентарната група на НДСВ в Парламента…

Това беше първият ми опит.

След промените друг мой разказ – „Емигрантката“, беше одобрен за публикуване също на редколегия от най-голямото издание в Европа на българските емигранти – това във Виена….

Така се престраших и да издада своя сборник „Женски пазар“ през 2010 г…

А ето как пишат за мене в мрежата и как ме представят:

„Женски пазар“ е сборник с разкази от българския журналист и писател Красимир Панчев, издаден около 2010–2011 година.

Красимир Панчев е роден през 1953 г. в София, дългогодишно име в българската журналистика, известен и с автотехническите си издания и енциклопедии.

Сборникът „Женски пазар“ включва къси художествени текстове и разкази, свързани с атмосферата и живота в столицата…