Моите апогеи на изпитите за и в Университета

Когато кандидатствах в Университета, имаше само един курс от 30 човека. Нямаше още Факултет. Имах висок успех и бал и бях приет шести в списъка на общо основание без привилегии… Завършихме 60. Без коментар!

За изпита по Общополитическа култура за кандидатастване в Университета ме готвиха в някогашното „Земеделско знаме“ – зав.-отдел Международен.

12-е най-големи имена тогава в журналистиката те приемат в зала и всеки те пита каквото иска. Изкарах 5.75 на изпита.

Пиша за история на автомобилите. Още в гимназията имах слабост към историята и класна ми беше учителката по история. Тя ме подготви и за изпита в Университета, където изкарах Отличен 5 и половина. Приеха ме и във Философия и в Право.

Други отлични оценки на изпити, вече като следвах, имах по История на българската журналистика, където говорих за журналистиката на Ботев.

По Съвременна българска литература ми се падна Вапцаров. Нямаше как да не изкарам отличен…Готви ме за изпита учителката ми по български и литература от началното училище. Тя в по-късен период стана журналистка в Радиото. Отвори и частна книжарница и дори ми стана и редактор на бъдеща книга, която за съжаление не успяхме да издадем…

Поради сблъсък с партиен лидер във Факултета се разболях и влязох в болница. Завърших с удължена сесия.

На дипломната защита изкарах много добър. Темата ми бяха публикации във в.“Антени“, където започнах по-късно и работа.

А партийният лидер ми написа след следването такава характеристика, че никъде не ме вземаха на работа.Трябваше да търсим по-голям партиец, който да напише нова характеристика…

После въпросното лице, с което имах сблъсък, оглави СДС в Радиото…Без коментар!

Бивш кореспондент в Москва – мене защо не ме пратиха там? – сега е върл рософоб…Ще се сетите как се казва.