Красимир Панчев журналиста и „Работническо дело“

Сътрудничеството на Красимир Панчев с официалния партиен орган от времето на социализма – в. „Работническо дело“ – е по-слабо известен, но изключително любопитен детайл от неговата ранна кариера. То илюстрира как прохождащият тогава автомобилен журналист успява да намери трибуна за своите каузи в издание с над 1 милион тираж.

Макар професионалният му път по това време да е трайно обвързан със седмичника „Антени“ (от 1977 г.) и след това с „Авто Мото Свят“ (от 1982 г.), Панчев сътрудничи епизодично с материали и за в. „Работническо дело“.

Естеството на публикациите: Безопасност на движението

През 70-те и 80-те години на XX век автомобилната журналистика в масовия печат в България е силно ограничена и строго контролирана. Красимир Панчев е сред тесния кръг от няколко автори, които пишат по темата, като в партийния официоз неговите публикации са фокусирани главно върху:

Безопасността на движението – тема, която е имала социална значимост и е била допускана по-лесно от цензурата.
Организацията на пътното движение и културата на шофиране в разрастваща се социалистическа България.

Два забележителни епизода извън канона

В своите лични спомени и хроники Панчев разкрива два много специфични момента, свързващи го с редакцията на официоза:

Лекториите за Владимир Висоцки зад кулисите: Като притежател на огромна лична фонотека с автентични записи на забранения или строго цензуриран тогава съветски бард Владимир Висоцки, Красимир Панчев организира срещи-лектории из страната. Интересен парадокс е, че той представя творчеството и гласа на бунтаря Висоцки директно пред колектива на партийния орган в. „Работническо дело“, където цензурата по идея е трябвало да бъде най-свирепа.
Политическият „гаф“ със задръстванията: Панчев разказва история за свой критичен материал относно километричните задръствания по границата. Тъй като според официалната доктрина „в социалистическа България задръствания няма“, статията му предизвиква сериозно раздразнение по високите етажи на властта. За да се замаже вътрешният проблем и калпавата организация, вината е прехвърлена на съседните турски гранични власти, а правителството дори излиза с официална дипломатическа нота към Турция, публикувана именно на страниците на „Работническо дело“.

Сътрудничеството му с вестника остава в миналото като пример за това как един специалист успява да използва най-влиятелния официален медиен инструмент в страната, за да прокара съвсем практически и потребителски теми, вълнуващи българските шофьори.