Моят път в автомобилната тема и битката за безопасност на пътя

Когато се връщам назад в годините и прелиствам страниците на моя професионален път, си давам сметка, че автомобилната журналистика за мен никога не е била просто професия или отразяване на събития. Тя винаги е била кауза. Моят стремеж беше да извадя темата за автомобила от рамките на любителското хоби и да я издигна до нивото на сериозен икономически анализ, съчетан с една по-висша цел – обществената отговорност за спасяването на човешки животи на пътя.

Всичко в централния печат започна за мен в края на 70-те години. Между 1977 и 1982 г. направих първите си сериозни стъпки в популярния национален седмичник в. „Антени“. Там се опитвах да увличам читателите с материали за автомобилния свят и започнах да публикувам първите си анализи, посветени на сигурността и движението по пътищата.

Истинският мащаб на идеите ми обаче се разгърна през 1982 г., когато станах част от екипа на легендарния вестнник „Авто Мото Свят“. Като завеждащ отдел „Безопасност на движението“, приех за своя лична мисия промяната на модела на контрол по нашите пътища.

Мой е фундаменталният принос за лансирането и развиването на идеята за строго фиксирана, математически точна точкова система за контрол на водачите. Исках да създам модел, който да е революционен за времето си: да елиминира изцяло субективния човешки фактор на проверяващите органи на пътя и по този начин да ограничи предпоставките за корупция.

За да придобие тази концепция реална законова форма, си сътрудничих отблизо с водещи експерти от институциите, сред които инж. Валентин Панчев от Министерството на транспорта и представителите на КАТ-Пътна полиция като капитан Георги Игнатов.

Паралелно с битката за пътна безопасност, винаги ме е вълнувала и историята на автомобилостроенето. Това ме вдъхнови да се потопя в изследователска дейност и да събера портретите на най-великите конструктори и изобретатели в специализирания сборник „Създатели на автомобили“.

Промените след 1989 г. донесоха нови възможности и динамика. В този бурен период бях потърсен от главните редактори на новопоявилите се големи национални издания, за да пренеса опита си и да създам съвременния облик на автостраниците у нас. Имах възможността първи в България да наложа концепцията за специализирани автомобилни стрраници в ежедневния масов и бизнес печат. Независимо от политическия или синдикалния профил на вестниците, аз държах на едно – безкомпромисен професионален стандарт.

Така се зародиха автомобилните страници в някои от най-влиятелните заглавия на прехода:

в. „Стандарт“ (1993 – 1994 г.): В това издание създадох първото по рода си специализирано автомобилно приложение в ежедневната периодика в България, променяйки начина, по който масовата аудитория получаваше информация за авто-мото света.
в. „Пари“ (1994 – 2002 г.): Във водещия бизнес всекидневник, в партньорство със Съюза на вносителите на автомобили в България (СВАБ), развих емблематичното приложение „Автолевове“. Няколко години след началото преминах там на втори трудов договор. Тук материалите ми имаха силен макроикономически характер, анализирайки автомобила като инвестиция и бизнес инструмент.
в. „Континент“: За този авторитетен и интелектуален всекидневник подготвях автостраници, богати на дълбоки пазарни, финансови и технически анализи, напълно съобразени с високите изисквания на по-аналитичната му аудитория.
в. „Кеш“: В този специализиран икономически седмичник акцентирах върху практическата бизнес страна на нещата – от лизинговите схеми и управлението на корпоративни паркове, до застрахователните тънкости и реалния финансов баланс при покупката на нов спрямо употребяван автомобил.
в. „Труд“, в. „Демокрация“ и в. „Подкрепа“: Мои специализирани рубрики и анализи редовно намираха място и на страниците на тези големи трибуни, като целта ми винаги беше да формирам по-висока култура на шофиране и да подкрепям зараждащия се автомобилен бизнес у нас.

Днес, когато погледна назад към извървения път, се радвам, че успях да оставя следа и да дам своя принос за изграждането на модерната българска автожурналистика.