Архив

Прочутото изправящо се черно конче на жълт фон

Историята зад емблемата на Ferrari – прочутото изправящо се черно конче на жълт фон (Cavallino Rampante) – е една от най-романтичните и емблематични в ферариисторията. Тя не започва на автомобилната писта, а в небето над Италия по време на Първата световна война.
Ето как този символ се превръща в емблема на най-желаните спортни коли:
1. Военният ас Франческо Барака
Първоначално черното конче не е било собственост на Енцо Ферари. То е било личен герб, изрисуван върху фюзелажа на бойния самолет на Франческо Барака – най-големият италиански авиационен ас от Първата световна война, който постига 34 въздушни победи, преди да бъде свален през 1918 г.
  • Откъде Барака взима кончето? Тъй като той е бил кавалерист, преди да стане пилот, избира кончето като символ на своя първи конен полк (Piemonte Reale).
2. Срещата, която променя всичко (1923 г.)
През 1923 г. младият Енцо Ферари печели състезание на пистата „Савио“ в Равена. Сред публиката са родителите на загиналия летец – граф Енрико Барака и графиня Паолина Барака. Изумена от смелостта на пилота, графинята се приближава до Енцо и му казва:
„Ферари, сложи на колата си кончето от самолета на моя син. То ще ти носи късмет.“

Енцо приема съвета. Кончето остава гарваново черно, в знак на траур по загиналия пилот.

3. Добавянето на жълтия цвят и трибагреника
За да направи емблемата своя, Енцо Ферари добавя два ключови елемента в нейната графика:
  • Канарено жълт фон: Това е официалният цвят на неговия роден град – Модена.
  • Италианският трибагреник: В най-горната част на щита или правоъгълника Енцо поставя зелено-бяло-червените ленти на италианското знаме.
  • Инициалите SF:
     На по-ранните състезателни емблеми под копитата на коня стоят буквите SF (Scuderia Ferrari – Конюшня Ферари).
4. Първата поява
Кончето дебютира върху автомобил не на марката Ferrari (тъй като тогава Енцо все още не произвежда собствени коли), а върху състезателен Alfa Romeo на неговия тим по време на 24-те часа на Спа през 1932 г. Първият истински автомобил, изцяло произведен от Енцо с тази емблема, излиза едва през 1947 г. – легендарното Ferrari 125 S.