Срещата ми с Висоцки: Една неосъществена покана за Москва

През 70-те години в София официалните медии често мълчаха за Владимир Висоцки. Когато събрах желаещите от Националната телевизия в бара на „Сан Стефано“ – точно зад гръцкото посолство – мнозина от тях дори не бяха чували за великия бард. Тогава организирах около двадесет срещи за любимия кумир на всички ни. Останалите институции и колективи сами ми предоставяха своите зали и пространства – гостувах пред Външно министерство, Министерството на транспорта, редакциите на „Работническо дело“ и „Народна младеж“, както и в Младежкия дом, където заради огромния интерес Общината дори въведе платен вход.

Именно на една от тези вечери в Младежкия дом при мен дойде журналистка от БНТ и поиска сценария ми. По него бе заснет първият телевизионен филм за Висоцки у нас с водещ актьора Владимир Смирнов. Името ми така и не се появи в надписите, въпреки че от екрана звучаха моите думи, а в касата на телевизията ми изплатиха само един мижав хонорар.

Най-голямата ми награда обаче дойде при гостуването на Театър „Таганка“ в София. Час преди спектакъла „Десет дни, които разтърсиха света“ успях да се срещна лично със самия Володя. Посрещна ме в китела на Керенски. Когато му разказах какво правя в България за неговите песни, той се усмихна и ме попита:

За съжаление, не успях да осъществя това пътуване. Не след дълго телевизията вече показваше безкрайните опашки от хора в Москва, дошли да се сбогуват с великия бард в деня на погребението му.