Висоцки не променя буквално Шекспировата реплика на „Какви да бъдем?“, но извън сцената и в своята поезия поставя именно този нравствен въпрос.

На сцената на Театъра на Таганка Висоцки произнася каноничния текст на Борис Пастернак („Быть иль не быть — вот в чём вопрос“), но напълно преобръща неговия смисъл чрез своята актьорска трактовка и собствените си стихове. В постановката на Юрий Любимов той не променя буквално Шекспировата реплика на „Какви да бъдем?“, но извън сцената и в своята поезия поставя именно този нравствен въпрос.

Сценичният текст срещу актьорската идея

Каноничният превод. В легендарния спектакъл от 1971 г. Висоцки използва превода на Борис Пастернак и задава класическия въпрос „Да бъдеш или да не бъдеш“ („Быть иль не быть“). Единствената текстова добавка в пиесата е в самото начало, когато Висоцки излиза с китарата и изпява стихотворението на Пастернак „Хамлет“ („Гул затих. Я вышел на подмостки…“).
Отказът от колебанието. В многобройни срещи със зрители и интервюта Висоцки обяснява своята концепция за героя. Според него Хамлет изобщо не се колебае дали да живее или да умре, защото „да бъдеш“ е очевидният избор.
Изборът на поведение. За Висоцки истинската дилема на съвременния човек е как да живее достойно в един враждебен свят, без да пречупи съвестта си. Така интонацията и играта му превръщат Шекспировия въпрос за съществуването във въпрос за моралната позиция („какви да бъдем“).

Стихотворението „Моят Хамлет“ (1972 г.)

Личната изповед. Година след премиерата на спектакъла Висоцки написва своето прочуто стихотворение „Моят Хамлет“, в което директно преосмисля образа извън рамките на пиесата.
Отговорът на въпроса. В стиховете си той описва как герой, роден за престола и обграден от жестокост, избира да не се превърне в тиранин като останалите. Вместо това той съзнателно поема пътя на нравствената съпротива и саможертвата, давайки личен отговор на въпроса какъв човек да бъде.