Пишеш или лъжеш? Аз не съм таксиметров шофьор, аз пиша…

Една колежка от Радиото някога, на която съм й помагал за първите й изяви пред микрофона с мое участие в медията й, веднъж каза публично – той не може да кара кола…

Завършил съм курсове за шофьор в МВР през 1972 г.

Такава беше първата кола, на вуйчо ми, която карах по черни пътища…Като ученик се пробвах… Дори същият цвят!

Едно пояснение – баща ми купи първата ни семейна кола през 1969 г. А първата кола – на вуйчо ми, на която се пробвах, не беше руска или соц, а беше Opel Rekord P2…Вдясно.

Нашата първа кола не беше стандартно изпълнение, а с различно арматурно табло. Експонат от Пловдивския панаир.

Смених през времето четири автомобила. Когато имах вече собствен нов автомобил в „Авто Мото Свят“, другите караха колите на бащите си или нещо втора ръка.

В началото карах и то доста лудо. Имах и три катастрофи. Возех семейството си из страната – до Троянския Балкан, където жена ми купи къща, и до морето – децата ми тогава бяха и малки.

След 2005 се разболях и почти вече не карам.

Когато внесоха първите 10 коли от модела, не всеки можеше да си купи. Баща ми поиска разрешение от министъра на търговията…Наша беше една от първите 10…

Казват – не може да кара кола. Ако карах и сега хубаво кола – щях да

работя като таксиметров шофьор…!!

Аз пиша – как?

Издадох миналия месец 11-тата с книга…По-надолу дясно.

Че за разлика от другите в бранша – пиша не само за автомобили и ме издават.

Моята професия е журналист и пишещ, а не шофьор!

Първият ми разказ беше пуснат преди промените през 1988 в списание „Младеж“ с одобрение от редколегията в тираж 60 000.

Още преди промените писах 7 години в популярния седмичник „Антени“ с тираж 375 000. Главен редактор ми беше председателят на СБЖ…Писал съм и в „Работническо дело“ тогава – тираж 1 млн.

Одобряваха ми и ми пускаха статиите. Никой в „Авто Мото Свят“ не пишеше така…

А правех и автомобилните страници в почти целия централен печат. Ръководството на „Стандарт“ дори ми възложи да направя концепция за автомобилно приложение през 1993.  Взеха ме за няколко години до 2001 и на втори трудов договор да правя и „Автолевове“ във в. „Пари“.

Вече споменах, че мой разказ беше одобрен преди няколко години на редколегия за публикуване и в най-голямото издание на българските емигранти в Европа – това във Виена.

През 2009 издадох и сборник с разкази. Снимка вляво.

Отговарям единствен в автомобилната гилдия на условияята за приемане в Съюза н българските писатели…