Очерк: Автомобили и редакторска писалка. От книга, която готвя. Написано с помощта на AI…

Моята история във финансовия всекидневник в. „Пари“ започна като автор на автомобилна тематика. В онези ранни години работех рамо до рамо с тогавашния отговорен секретар Антон Малчев. Именно Малчев постави началото на специализираното приложение „Автолевове“ през 1994 г., което започнахме да правим заедно с дошлия по-късно във вестника Пламен Ангелов.

В началото Пламен Ангелов отговаряше вътрешно за изданието, а аз участвах като външен автор. Постепенно се утвърдих като водещо перо в „Автолевове“. След като Антон Малчев напусна вестника, с Пламен поехме изцяло грижата за приложението. В по-късен етап,  Ангелов стана заместник-главен редактор на „Пари“, а още преди това главният редактор Петров ме назначи на втори трудов договор, за да движа и подготвям „Автолевове“. Това сътрудничество и отдаденост ми донесоха и престижната награда „Златната писалка“ на в. „Пари“.

Този плодотворен период продължи седем години – от основаването на приложението през 1994 г. до 2001 г. Тогава вестникът бе оглавен от Панайотов, който освободи от постовете им главния редактор Петров и отговорния секретар Богданов, с което приключи и моята глава в „Пари“.

Пътищата ни в автомобилната преса обаче продължиха да се преплитат. Паралелно с работата си в „Пари“, до март 2003 г. бях главен редактор на в. „Авто Мото Свят“. Покойният вече Пламен Ангелов пък премина в сп.„Автожурнал“, където стана главен редактор, а по-късно оглави и изданието „Автобуси и микробуси“ на Жоро Милошев, в което отново бях привлечен като автор.