Архив

Отвъд червено и синьо: Професионализъм и колегиалност в пресата на 90-те

През бурните 90-те години на XX век българската преса беше остро разделена на политически лагери. В тази наелектризирана среда за мен като журналист имаше едно златно правило – експертизата и колегиалната чест стоят над партийните рамки. Именно този принцип ми позволи да работя паралелно в най-влиятелните издания от целия спектър, канен от емблематични фигури заради чисто професионалните ми качества, без никой да се интересува от политическите ми пристрастия.
На всички мои професионални материали и коментари стоеше собственото ми име, независимо чие беше изданието – и в редакциите отлично знаеха, че пиша и за конкурентните вестници.
  • Вестник „Дума“ и Стефан Продев. Поканата от легендарния главен редактор Стефан Продев да списвам автомобилните страници на един от най-тиражните вестници у нас дойде с изричното условие политиката да не се намесва в рубриката.
  • Вестник „Демокрация“ и солидарността с Невен Копанданова. По покана на тогавашния спортен редактор Николов започнах да пиша за автомобилите и в „Демокрация“ (в някои случаи и под псевдоним) още по времето на Волен Сидеров. Продължих работата си и при главния редактор Невен Копанданова – моя колежка от Университета. Когато Иван Костов я уволни, защото тя искаше да прави национален вестник, а той настояваше за тясно партиен, аз напуснах редакцията заедно с нея в знак на принципна и колегиална подкрепа.
  • Вестник „Подкрепа“ – жест на приятелство. Когато уволниха моя приятел Даскалов, бивш кореспондент на Радиото, го привлякох при мен, за да може да изкарва хонорари. Малко по-късно неочаквано го назначиха за директор на новосъздадения вестник „Подкрепа“. Първото нещо, което направи, беше да ме покани да поема автомобилната тематика в изданието – като искрен жест на благодарност.
  • Вестник „Континент“ и вестник „България“. Пътят ми в централния печат мина и през амбициозния проект „Континент“ по лична покана на моя колега от Университета Драго Драганов, както и през страниците на някогашния вестник „България“, където запълвахме огромния глад за качествена автоинформация за широката публика.

Тези години остават доказателство, че когато един журналист пази своята независимост и човешко достойнство, той печели уважението на всички – отвъд цветовете и лозунгите на деня.