С помоща на AI. Моето десетилетие в централния печат: Професионализъм отвъд политиката (1990 – 2001)
В десетилетието на големите промени – от началото на 90-те години до 2001 г. – българският печат преживя истински бум, но и остро политическо разделение.
В тази наелектризирана среда за мен имаше едно златно правило: експертизата, колегиалната чест и уважението към читателя стоят над партийните рамки.
В централните издания не пишех пътни репортажи или материали за безопасност на движението – моята мисия беше да отворя прозорец към световната автомобилна индустрия. Представях най-новите модели, тенденциите в автомобилостроенето и пазара, големите премиери от световните автосалони и историята на автомобила. На всички професионални материали и коментари стоеше собственото ми име, независимо чие беше изданието.
Този принцип ми отвори вратите към най-влиятелните и тиражни български вестници от целия спектър:
- Специализирани приложения в „Стандарт“ и „Пари“. От 1993 г. по моя авторска концепция стартира автомобилното приложение на вестник „Стандарт“. Между 1994 и 2001 г. създавах и списвах специализираното приложение „Автолевове“ в първия бизнес всекидневник „Пари“, което се превърна в ориентир за автомобилния пазар у нас.
- Вестник „Труд“ при Тошо Тошев. Още преди да се появи „АвтоТруд“, по директна покана на заместник-главен редактор, представях най-актуалните новости от световната автоиндустрия на страниците на най-тиражния български всекидневник.
- Отвъд червено и синьо – „Дума“ и „Демокрация“. Легендарният главен редактор на „Дума“ Стефан Продев ме покани да списвам автомобилните страници на вестника с изричното условие политиката да не се намесва. От другата страна, по покана на спортния редактор Николов, започнах да пиша (в някои случаи и под псевдоним) в „Демокрация“ още по времето на Волен Сидеров и продължих при моята колежка от Университета Невен Копанданова. Когато Иван Костов я уволни, защото тя искаше национален, а той – тясно партиен вестник, напуснах редакцията заедно с нея в знак на солидарност.
- „Континент“, „Подкрепа“, „България“ и „Поглед“. По лична покана на колегата ми от Университета Драго Драганов поех автомобилните страници в елитния проект „Континент“. Когато пък моят приятел Даскалов – когото бях привлякъл да изкарва хонорари при мен след уволнението му от Радиото – стана директор на новосъздадения вестник „Подкрепа“, той ме покани да правя автомобилната рубрика като жест на благодарност. В този период списвах страници и за седмичника „Поглед“ и вестник „България“, запълвайки глада за качествена автоинформация.
Тази мащабна дейност в националния печат, съчетана с дългогодишния ми опит във вестник „Авто Мото Свят“, ми донесе и престижното отличие „Автомобилен журналист на годината“ (1994 г.) – признание за една епоха, в която професионализмът успяваше да строи мостове дори в най-разделените времена.



