От книгата ми със съдействието на AI. Глава 4, посветена на Peugeot.
Работата ми с френската марка датира още от времето, когато в завод „Електроника“ имаше една
дама, която отговаряше за нея. Имаше и шоурум на бул. „Фритьоф Нансен“ срещу НДК. Пишех за марката, а тя дори ми пускаше от време на време по някой хонорар.
После се появиха „Братя Василеви“. Канеха ме на пресконференции – първоначално в Гранд Хотел „Балкан“, а по-късно направиха салон в ниската пристройка до Операта. Там се запознах с колегата Васко Василев, а с по-стария брат Василев си пиехме по едно време мастиката във „Волга, Волга“ – популярно заведение на ъгъла на „Раковски“ и „Дондуков“.
По-късно се видяхме за пръв път и с г-н Стоян Желев. Него всъщност го срещах още навремето по коридорите на „Електроника“. С Надето Божкова имаха по-късно две стаи в кв. „Гео Милев“ и аз често ходех при тях. Дори още пазя подаръците оттогава – пътна чанта Peugeot за пренасяне на костюми и фирмен марков тефтер. Пазя ги и до днес и нося много хубави спомени от онова време. После построиха комплекса – първата си собствена сграда – до Околовръстното на Цариградско шосе. Често ходех там и имам снимки на приятелите от „София Франс Ауто“, които работеха в центъра. От онези години датират познанствата ми с доста хора от фирмата, включително с Вили Дичева, която днес е директор „Маркетинг“ в компанията.
Когато офисът им вече беше на Цариградско шосе, започнаха да дават реклама в „Авто Мото Свят“. Тогава ме поканиха за пръв път да посетя Париж и да участвам в тест на Peugeot из Франция. На разположение имахме специална версия на модела 306 с по-особена скоростна кутия, 6-цилиндрово 406, както и минивана 806. Пазя снимки на това 406 с лепенките на „Авто Мото Свят“ по вратите. Карахме пежата чак до Френските Алпи и стигнахме Шамони в подножието на Монблан. Там видях и тунела под Монблан, който свързва Франция с Италия.
В това първо пътуване с фирмата участвахме заедно с факира на Формула 1 Иван Тенчев, с най-

1996.Нашата компания, командировани от „София Франс Ауто“ в рибния ресторант на площад „Конкорд“. Иван Тенчев, Валерия Велева, Краси Миланов и моя милост.
големия „карач“ на автомобили, когото познавам – Краси Миланов, и с Валерия Велева, която по това време започваше в професията. С Краси се знаехме още от времето на соца, когато той правеше първото автомобилно приложение у нас – „Човекът и автомобилът“ във в. „Народна младеж“. А защо го наричам най-големия „карач“, наравно с Иля Селиктар (бивш главен редактор на „Авто Мото Свят“)? Защото на прибиране от командировката ни вози с пежото от Шамони към Женева по правата до хоризонта магистрала много дълго време с близо 200 км в час… Изтръпнаха ни мартинките!
По-късно ми се събраха общо пет пътувания до Франция и четири до Париж, но това ми беше първото. Като се изключи, разбира се, круизът ми по соца с кораб от Варна през 1981 г., когато пътувах до Френската Ривиера – Ница, Монако и Монте Карло, за което ще разкажа допълнително.
Ходих и втори път до Париж със „София Франс Ауто“ – обаждаха ми се по телефона в редакцията, за да ме канят. А когато пътувах до Южна Корея през 1998 г., отново летяхме от София до Париж, за да хванем полет на Air France до Сеул. На връщане от Корея пак кацнахме в Париж и преспахме там, преди да се приберем в София.
Два пъти съм се качвал на Айфеловата кула. На най-горната ѝ площадка има стаичка с восъчни фигури – имам и снимки оттам. А преди да тръгнем към Френските Алпи при първото ни пътуване, преспахме в Париж и посетихме известния рибен ресторант на площад „Конкорд“. В хотела пък ми дадоха апартамент на 22-ия етаж! Пазя снимки с колегите от ресторанта, от Айфеловата кула, от центъра на Париж и от Триумфалната арка.
Последното ми пътуване с Peugeot беше през 2009 г., когато ходихме до красивия френски курорт и езерото Анси. Тогава изпитвахме новия модел 5008, като маршрутът ни тръгна от Женева (това беше четвъртото ми посещение в Швейцария) и мина през живописни пътища до Анси и околностите. Отседнахме в голям, суперлуксозен хотел на брега на езерото. Самият тест беше изключително мащабен – пред хотела се вееха пилони
със знамената на всички държави участнички. Пазя хубави снимки оттам. Бяхме заедно с моя приятел Денислав Стоянов – познат днес от dir.bg, който също кара отлично и е известен с тестовете си на нови автомобили – както и с други колеги от медиите.
Статията ми за този тест излезе във в. „Стандарт“, където Денислав ме уреди отново да пиша. По това време главен редактор беше Славка Бозукова, която обаче прекали и не плати нищо, въпреки че известно време отново подготвях автомобилната страница. Имаше и случай, когато редакторът Белчо Белчев ми поръча материал за един международен автосалон от днес за утре, но пак не ми дадоха и лев. Един месец ме разиграваха да се разправям със счетоводството с оправданието, че нямали пари. В същото време Бозукова ходеше с кола да обядва в съвсем близкия ресторант и купи на сина си скъп джип…
Въпреки подобни редакционни неволи, от онова първо пътуване до Алпите започна нашето дълго приятелство със „София Франс Ауто“ и Peugeot. Дълги години г-н Стоян Желев беше най-големият ми рекламодател във всяко мое начинание. Инвестираше сериозни суми за реклама в „Авто Мото Свят“ и беше един от спонсорите на нашия 45-годишен юбилей през 2002 г., заедно с италианската фирма Arexons, чийто президент – един от наследниците на фамилията Аниели, която тогава стоеше зад FIAT Auto – дойде на тържеството, държа реч и раздаде подаръци.
Ще разкажа отделно за този юбилей на вестника, където се събраха представители на световния бизнес, заедно с български бизнесмени и знакови лица от политиката.
Г-н Стоян Желев подкрепи финансово и много от моите книги, а дълго време беше и основен рекламодател в сайта ми.
В наше време именно от „София Франс Ауто“ тръгна и представителството в България на всички марки от групата Stellantis, за което ще разкажа в друг раздел.







