Архив

От книгата ми, готвена заедно с AI. Глава 7. Rover – на греяно вино и чеверме в Кралската кухня

На греяно вино и чеверме в Кралската кухня: Забравената история на българския Rover

Спомен за едно паметно журналистическо пътуване до Англия с Ричард Груев, вечерята в Тронната зала в Брайтън и истинската причина за провала на завода във Варна. 

Ричи с един от роувърите

Ричи с един от роувърите

На летище „Гетуик“ ни посрещна с моя покоен приятел Ричи Груев – дама, граничен офицер в униформа. Заговорихме се на руски. Поиска от мен писмената покана от Rover Group за визитата ни в графство Кент и теста на новите модели на марката.
В предверието ме чакаше тъмнокож мъж с униформа и фуражка:„Г-н Панчев, колата Ви чака отвън.“
Пред входа ни очакваше паркиран черен Rover 820 – най-големият и луксозен на марката. Отвориха ни вратата любезно и седнахме.
Настанихме се отзад, бяхме  разделени от мястото за шофьора със стъкло…
Урок по британски етикет и класически английски
Още с пристигането ни поднесоха уиски. Започнахме да отпиваме на големи глътки, но една англичанка веднага ни направи забележка: „Ние това го пием на малки глътки, а вие се наливате!“ С Ричи се засрамихме.
Последва официалната пресконференция в големия салон. От Източна и Централна Европа присъствахме единствено двамата с Ричи, редом до журналисти от Аржентина и Бразилия.
Първият въпрос в залата зададох аз на чист английски. По-късно във фоайето пиарът на британците седна до мен и попита:„Г-н Панчев, откъде говорите такъв класически английски?“

img965Обясних му, че съм учил езика цял живот (тогава още ми беше свеж, днес съм го позабравил) и съм завършил шестмесечен курс с откъсване от работа в Съюза на журналистите. Вечерта ни настаниха в съседни апартаменти, а аз веднага напълних ваната, за да се отпусна след полета.
Обяд с шефовете на Rover и 300 километра из Кент, по-късно –  още
На следващата сутрин закуската ни посрещна с цяла маса, отрупана с британски сирена. На обяд на нашата маса седнаха лично президентът на Rover и главният конструктор. В чест на сглобяването на марката във Варна, пред нас бяха поставени британското и българското знаме.
През деня изминахме над 300 километра из графство Кент с десен волан и безброй кръгови кръстовища. Домакините ни отведоха и до най-старата железница в Англия, където на открит вагон пътуваше един роувър, а ние обядвахме в луксозен „Пулман“ вагон. Повозихме се и на ретро британски автобус с дървено кормило.

Вечеря в Тронната зала и разговорът за завода във Варнаimg973

Кулминацията беше в Брайтън – посрещнаха ни с греяно вино и чеверме в Кралската кухня, а вечерята беше сервирана в Тронната зала на Двореца на британските крале, сред огромни платна на известни художници.

По време на вечерята до мен седна корпоративният директор на Rover:„Г-н Панчев, знаехме за Вашето пристигане и искаме да поговорим. Кажете ни защо не върви българското производство във Варна?“

Отговорих му съвсем откровено:
    • Остарял модел: Предлагате за сглобяване автомобил, който отдавна е снет от производство.
    • Липса на държавна подкрепа: Няма никакви преференции за местното производство.
    • Неизпълнени обещания: Тогавашният български премиер обеща държавната администрация да купува само роувъри, а вместо това купиха „Шкода“ и „Лада“.
    • Неконкурентна цена: Излизаше по-скъпо да купиш роувър от варненския завод, отколкото от официалния вносител.

Директорът реагира веднага: „Можем да качим на конвейера последния модел серия 200.“
Само два месеца по-късно обаче англичаните се изтеглиха от България. А моделът Rover Maestro продължи да се произвежда в Китай чак до 2005 година.