Renault 8

Това е малък семеен автомобил – 4-местен  седан. Произвежда се през  1962-1973 г. (Renault 8), 1965-1971 г. (Renault 10), 1965-1976 г. (Испания, Renault 8), 1966-1970 г. (България, Bulgarrenault) и през 1968-1971 г. (Румъния, Dacia)

Сглобява се във Флинс – Франция, Мариара – Венецуела, Пловдив – България, Валядолид – Испания, Миовени – Румъния, Циадад Саагун – Мексико, Хайделберг – Австралия, Казабланка – Мароко, Квебек – Канада и в Алжир.

Двигателите са 956 куб.см., 1108 куб.см., 1255 куб.см. и 1289 куб.см. Предаване е с 3-степенна, 4-степенна или 5-степенна ръчна скоростна кутия. Междуосието е 2270 мм. Дължината –  4000 мм  (Renault 8) или 4200 мм (Renault 10). Ширината –  1490 мм, и височината – 1375 мм.

8 се захранва от нов 956 куб.см. двигател с мощност 44 к.с. По-мощен модел R1132 се пуска през 1964 г., с участието на 1108 куб.см двигател, развиващ 50 к.с. А още по-мощна версия, 8 модела R1134 Gordini същата година развива 90 к.с., с петстепенна скоростна кутия.

През 1967 г. R8 Gordini (модел R1135) получава фейслифт, включително два допълнителни фарове и неговия двигател от 1255 куб. см. има вече мощност 100 к.с. Както 8 и 10 бяха силно ревизирани за 1969 г. Renault 10 (1965-67 г.) има кръгли фарове, а версията от 1967-69 г. – квадратни.

Bulgarrenault

В някогашния официоз в България – в. „Работническо дело”, бр.261 от 18 септември 1966 г., се появява официално съобщение за сключен договор между ВТО „Булет” и Renault, а само два дни по-късно на Пловдивския мострен панаир са изложени 10 броя леки автомобили Renault 8. Колите носят означение Bulgarrenault.

Относно сключения договор с ВТО „Булет”, се предвижда през 1970 г. в България да бъдат монтирани над 10 000 броя леки автомобили Renault 8.

Първоначално Франция доставя всички необходими детайли и компоненти, но тенденцията е да се пристъпи към прогресивен монтаж, с  усвояване на голяма част от тяхното производство в България.

През 1967 г. монтажната линия се премества в Пловдив, където по същото време приключва строежът на специално проектирания за целта нов завод. До неговото официално влизане в експлоатация, за монтажно хале временно е приспособена палата № 10 в Панаирното градче.

Фабриката функционира до 1970 г. и освен с напълно автоматизираната поточна линия, тя е оборудвана и с едни от най-модерните в онези години заваръчни и бояджийски агрегати, чиято обща стойност възлиза на 15 млн. долара.

До 1970 г. в Пловдив са изработени общо около 4000 автомобила 8 и 10. Първите готови екземпляри са предложени на нашия пазар през февруари 1967 г., като крайната пазарна стойност на двете разновидности, фиксирана впоследствие, е съответно 6100 лева за „Булгаррено” 8 и 6800 лева за „Булгаррено” 10.

Една сериозна част от тях се продава и в чужбина – Югославия  и Австрия. Наши клиенти стават и някои страни от Близкия изток.

Френската страна протестира срещу износа на тези автомобили на трети пазари на по-ниски цени от тези на производителя, и споразумението с Renault е прекратено.

На втората сн.: Renault 8 Gordini