От пътуванията ми по света: От България, с колегата Ники Кръстев – тогава от „24 часа“, бяхме първите, поканени на тест на BMW още през 1994. Имах контакти и с други брандове и техните производители. Контактувах с централите…

Участвахме в тест на първия малък дизел на BMW от Мюнхен и изоколностите му из цяла Южна Бавария, където юркахме баварки.

Седях на маса с конструкторите на двигателя на автомобила и на масата имаше българското знаме – първа снимка.

Успяхме да разгледаме и най-големият музей за историята на немските автомобили – този в Амеранг. Там, в магазина за автомобилни моделчета си купих ценен Ford Mustang Cabrio в мащаб 1: 18 за 45 марки.

В хотела, където ни бяха настанили успях да се срещна и да целуна ръка на самата Сюзане Клатен – вторият акционер в концерна и дъщеря на самия Квандт,   спасил наврмето компанията от фалит..

С BMW имам отдавнашни контакти  – втора снимка – надпис на подарена ми книга от Връзки с обществеността в Мюнхен някога – г-н Тейстма..

Бях близък също с д-р Калинке, шеф на мотоциклетната дивизия и дори ме поканиха едно време да присъствам на предаването на първите мотоциклети BMW на българската полиция. Тогава направих и снимките за архива на МВР….

А съм правил и интервю с директор в концерна още преди промените –  през 1988, което излезе на цяла страница в някогашния в. „Прогрес“ на Българските технически съюзи…Трябва да потърся в Националната библиотека дали не беше Пишецридер….!!! Тогава е бил в началото на шеметната си кариера.

Още тогава получавах на домашния си адрес пресинформация от тях.

Имаше време 90–е, когато срещу хонорар извършвах и ПР услуги на вносителя на BMW у нас  „Дар Кар“.

Имах близки контакти отрано и с други фирми и брандове…

Така беше и в Лондон, където бяхме гости с покойния Ричи Груев, когато седяхме на маса с  президента на британския Rover и главния конструктор на компанията – на масата имаше българското и британското знаме…. На снимката – публикацията ми във. в „Пари“ за теста в  приложението „Автолевове“, където работех на втори трудов договор.

Ние с покойния Ричи Груев сме единствените участвали в тест на британсаката марка преди закриването й…

Возиха ни дори на най-старата британска железница…Карахме роувъри с обратен волан из областта Кент…Тогава имахме българско производство на роувъра  и ни изпратиха там специално от „Дару Груп“ на банкера Тилев…

Особено пищно ни посрещнаха  в Южна Корея, където бяхме 15 дни с делегация, водена от покойния Иван Гарелов – гости на някогашното Daewoo…Посрещнаха ни с лозунги на корейски и английски  „Добре дошли гости“.

Поканиха ни на корейски ресторант, където всеки от нас беше обслужван от гейша. Водиха ни и на нещо като парижския „Мулен Руж“, където около нас танцуваха голи до  кръста европейки.

Прелетяхме и ниско над американска база. Посъветваха ни да не снимаме..

Посетихме и няколко  автомобилни завода, също – за тяхна електроника. Включително – и за космическа. Пуснаха ни дори да караме там на писта колите им и да снимаме заводите.

А когато   General Motors, като собственик на Opel, ни покани да посрещнем Коледа в Австрийските Алпи, шефът за Централна и Източна Европа, ме покани лично да ме черпи в барчето. Каза ми – черпя аз, Краси, не  General Motors. И  поиска да поговорим за семействата си, за децата си…Знаехме се отдавна с него.

Моя милост е и единственият журналист в България, когото са викали да наградят от компанията. Казаха ми, че откакто правят тестове на нови автомобили никой не е писал за тях повече, отколкото моя милост..За награда ми предложиха да ме пратят от GM на Франкфуртския  автосалон напълно на техни разноски…

В живота си смених четири коли. Имах и ретоавтомобил Renault 4CV производство 1946.

Дълго карах Skoda. Тя беше стар модел, но я карах до 2003. При катастрофа с челен удар в дърво оцелях с нея. Едно време преди промените още бях близък приятел на г-н Ниедерле, представител на „Мотоков“ –  тогавашния вносител в България. С него по соца организирахме и първото у нас и единствено Рали Skoda.

С представителя на марката сега се знаем от  основаването на фирмата вносител – „Еуратек“. Благодарение на г-н Иван Тодоров бях поканен като гост  на два пъти на Годишната конференция на VW Group и успях да видя отблизо и да говоря със самия Фердинанд Пиех – приживе гл. акционер и председател на Надзорния им съвет, наричан „сив кардинал на немската икономика“, който почина преди две години..

Когато управител на вносителя на някогашния SAAB – фирма „Грифин“ у нас, беше покойният Иван Чочев, с когото живеехме в един блок, бях в близки отношения с него и ме поканиха на два пъти на тест на марката в чужбина. Веднъж ме пратиха на пистата за Ф1 „Хънгароринг“, където карахме сааби, и втори път – в околностите на Рим. Дадоха ми и един автомобил да си го прокарам.

На „Хънгароринг“ се запознах с тогавашния  Европейски шампион по Рали крос – Пер Укланд. Ходихме с него на ресторант и ми даде интервю, което  излезе в „Монтор“.

Имам от онези времена  архив от близо 120 филма, снимките вадим сега с приятеля ми и колега Асен Стоянов..

За всичко това ще намерите и повече в спомените ми „Предизвикани мемоари“, които готвя…Само да видим ще има ли кой да ги издаде….