От пътуванията ми по света: От България, с колегата Ники Кръстев – тогава от „24 часа“, бяхме първите, поканени на тест на BMW още през 1994. Имах контакти и с други брандове и техните производители. Контактувах с централите…

Участвахме в тест на първия малък дизел на BMW от Мюнхен и изоколностите му из цяла Южна Бавария, където юркахме баварки.

Седях на маса с конструкторите на двигателя на автомобила и на масата имаше българското знаме – първа снимка.

Успяхме да разгледаме и най-големият музей за историята на немските автомобили – този в Амеранг. Там, в магазина за автомобилни моделчета си купих ценен Ford Mustang Cabrio в мащаб 1: 18 за 45 марки.

В хотела, където ни бяха настанили успях да се срещна и да целуна ръка на самата Сюзане Клатен – вторият акционер в концерна и дъщеря на самия Квандт,   спасил наврмето компанията от фалит..С BMW имам отдавнашни контакти  – втора снимка – надпис на подарена ми книга от Връзки с обществеността в Мюнхен някога – г-н Тейстма..

Бях близък също с д-р Калинке, шеф на мотоциклетната дивизия и дори ме поканиха едно време да присъствам на предаването на първите мотоциклети BMW на българската полиция. Тогава направих и снимките за архива на МВР….

А съм правил и интервю с директор в концерна още преди промените –  през 1988, което излезе на цяла страница в някогашния в. „Прогрес“ на Българските технически съюзи…Трябва да потърся в Националната библиотека дали не беше Пишецридер….!!! Тогава беше в началото на шеметната си кариера.

Още тогава получавах на домашния си адрес пресинформация от тях.

Имах близки контакти отрано и с други фирми и брандове…

Така беше и в Лондон, където бяхме гости с покойния Ричи Груев, когато седяхме на маса с  президента на британския Rover и главния конструктор на компанията – на масата имаше българското и британското знаме…. На снимката – публикацията ми във. в „Пари“ за теста в  приложението „Автолевове“, където работех на втори трудов договор.

Ние с покойния Ричи Груев сме единствените участвали в тест на британсаката марка преди закриването й…

Возиха ни дори на най-старата британска железница…Карахме роувъри с обратен волан из областта Кент…Тогава имахме българско производство на роувъра  и ни изпратиха там специално от „Дару Груп“ на банкера Тилев…

Особено пищно ни посрещнаха  в Южна Корея, където бяхме 15 дни с делегация, водена от покойния Иван Гарелов – гости на някогашното Daewoo…Посрещнаха ни с лозунги на корейски и английски  „Добре дошли гости“.

Поканиха ни на корейски ресторант, където всеки от нас беше обслужван от гейша. Водиха ни и на нещо като парижския „Мулен Руж“, където около нас танцуваха голи до  кръста европейки.

Прелетяхме и ниско над американска база. Посъветваха ни да не снимаме..

Посетихме и няколко  автомобилни завода, също – за тяхна електроника. Включително – и за космическа. Пуснаха ни дори да караме там на писта колите им и да снимаме заводите.

А когато   General Motors, като собственик на Opel, ни покани да посрещнем Коледа в Австрийските Алпи, шефът за Централна и Източна Европа, ме покани лично да ме черпи в барчето. Каза ми – черпя аз, Краси, не  General Motors. И  поиска да поговорим за семействата си, за децата си…Знаехме се отдавна с него.

Моя милост е и единственият журналист в България, когото са викали да наградят от компанията. Казаха ми, че откакто правят тестове на нови автомобили никой не е писал за тях повече, отколкото моя милост..За награда ми предложиха да ме пратят на Франкфуртския  автосалон напълно на техни разноски…

Имам от онези времена  архив оит 120 филма, снимките вадим сега с приятеля ми и колега Асен Стоянов..

За всичко това ще намерите и повече в спомените ми „Предизвикани мемоари“, които готвя…Само да видим ще има ли кой да ги издаде….