Забраната на ЕС за превозни средства с CO2 емисии от 2035 г. се сблъсква с нарастваща опозиция и преразглеждания

Забраната на ЕС за нови превозни средства, отделящи CO2, от 2035 г. се сблъсква с нарастваща опозиция от държавите членки и автомобилните производители, позовавайки се на икономически натиск, бавно приемане на електрически превозни средства и пропуски в инфраструктурата. Призивите за преразглеждания включват разрешаване на хибриди и електрически горива. Предстоящ пакет от политики може да смекчи забраната, за да балансира климатичните цели с жизнеспособността на индустрията.

Понеделник, 8 декември 2025 г.

Докато Европейският съюз се бори с амбициозните си климатични цели, нарастващ хор от гласове от държавите членки, автомобилните производители и лидерите в индустрията се  противопоставя на планираната от блока забрана за нови превозни средства с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. Тази политика, първоначално приветствана като крайъгълен камък на Зелената сделка на ЕС, имаше за цел да премахне постепенно продажбите на автомобили и микробуси, които отделят CO2, като по този начин ефективно наложи преминаване към електрически превозни средства. Но последните развития показват, че забраната може да бъде смекчена, отразявайки икономически натиск, технологични пречки и политически промени на целия континент.

Първоначалното законодателство, одобрено през 2023 г. от Европейския парламент, постановяваше, че всички нови автомобили и микробуси, продавани в ЕС, трябва да произвеждат нулеви емисии на CO2 до 2035 г. Това беше обяснено подробно в ЧЗВ от Европейския парламент, в който се уточни, че забраната е насочена към емисиите от ауспуха, тласкайки производителите към алтернативи, задвижвани от батерии или водород.

Поддръжниците твърдяха, че това ще ускори прехода към устойчива мобилност, привеждайки се в съответствие с целта на ЕС за нулеви нетни емисии до 2050 г. Критиците обаче отдавна предупреждават, че срокът е прекалено агресивен и потенциално може да осакати европейската автомобилна индустрия на фона на конкуренцията от Китай и САЩ.

През последните няколко месеца се натрупа инерция за преразглеждане. Шест държави членки – Италия, Полша, Чехия, Румъния, Словакия и България – официално призоваха Европейската комисия да смекчи забраната, както съобщава Ройтерс. Тяхното писмо, изпратено преди очаквания тази седмица нов пакет от политики за автомобилната индустрия, призовава за отстъпки за хибридни превозни средства, plug-in хибриди и други технологии, които биха могли да удължат живота на двигателите с вътрешно горене след 2035 г. Този тласък идва в момент, когато ЕС подготвя по-широк план за подкрепа на затруднения си автомобилен сектор, изправен пред спадащи продажби на електромобили и прекъсвания във веригата за доставки.

Променящи се политически ветрове и натиск върху индустрията

Италианският премиер Джорджия Мелони и полският лидер Доналд Туск бяха сред подписалите, подчертавайки разделението между източния и западния фланг на ЕС. Италия, дом на Fiat и Ferrari, беше особено гласовита, като служители нарекоха първоначалната забрана „абсурдна“ и идеологически мотивирана. Това настроение отразява по-ранни предупреждения от фигури като Джон Елкан, председател на Stellantis, който през ноември призова ЕС да преосмисли политиката, преди да е станало твърде късно, както е отразено в MoparInsiders. Елкан твърди, че строгите срокове рискуват загуба на работни места и ерозия на пазарния дял без адекватна инфраструктура.

Призивите на автомобилната индустрия набраха скорост на фона на икономическите реалности. Приемането на електрически превозни средства се забави, като продажбите намаляха на ключови пазари като Германия поради съкращения на субсидиите и високи разходи. Доклад на The Verge отбелязва, че отслабването на забраната може да застраши амбициите на ЕС за безвъглеродно производство, но може да е необходимо, за да се защитят работните места в сектор, в който работят милиони хора. Автомобилни производители като BMW и Volkswagen лобираха за гъвкавост, като главният изпълнителен директор на BMW Оливър Ципсе преди това нарече крайния срок 2035 г. небрежен поради недостатъчни суровини и зарядни мрежи.

Последните новини подчертават неотложността на проблема. Еврокомисарят по транспорта Апостолос Цицикостас потвърди, че продажбите на нови автомобили с двигател с вътрешно горене могат да продължат и след 2035 г., според Motor1. Това бележи потенциален обрат от твърдата позиция, водена от опасения от колапс на индустрията. Публикациите в X (бивш Twitter) отразяват обществените и експертните настроения, като потребители като енергийния анализатор Трейси Шухарт подчертават стремежа на Италия за обръщане на тенденцията, а скептикът по отношение на климата Бьорн Ломборг посочва рисковете от политиката. Тези онлайн дискусии засилват дебатите, показвайки смесица от екологични проблеми и икономически прагматизъм.

Технологични алтернативи и икономически последици

В основата на дебата са нововъзникващите технологии, които биха могли да преодолеят празнината. Застъпниците за смекчаване на забраната предлагат да се разрешат електронните горива – синтетични горива, произведени от уловен CO2 и възобновяема енергия – което би могло да направи двигателите с вътрешно горене въглеродно неутрални. Проект на ЕС от 2023 г. споменаваше изискването новите двигатели да работят само с такива горива след 2035 г., но лобистки групи за електронни горива го счетоха за неосъществимо, както е отбелязано в X публикации от наблюдатели от индустрията. Този подход се ползва с подкрепата на компании като Porsche, която инвестира сериозно в електронни горива за своите спортни автомобили.

Хибридите и plug-in хибридите също са във фокуса. Писмото на шестте държави специално поиска тяхното включване след 2035 г., като твърди, че те предлагат практичен път към намаляване на емисиите, без да се изоставят напълно доказаните двигатели.