Проф. Д-р Юлиан Вучков: „Стискат кормилото като боксова ръкавица…“…

Както се казва – с професора, преди да стане толкова популярен от телевизиите, се е случвало и да си пием и питието…

Зная го още от времето, когато беше гл. редактор на сп. „Театър“…Ходил съм там  и в кабиинета му по онова време.

Професорът е идвал и у дома, и жена ми му направи спагети, които Ценко Минкин от Съюза на  композиторите, с когото също се знаем, донесе от Италия…

Докторът е кръстник на книгата ми „Кръстопът на бурни страсти“…

На 31 януари професорът щеше да има рожден ден…

…Всички хора срещат или забелязват автомобила в ранно детство. Радват му се и го възприемат като някакво чудо. Това беше характерно особено за моето поколение, когато бяхме още деца.  Колата беше мечта за милиони. Тя не случайно се нарежда между любимите играчки. Младите обичат бързината, динамиката, състезанието, ефекта. А в тяхното съзнание автомобилът олицетворява всичко това. И съвсем естествено обира възхищенията.

За съжаление човек в колата е много често враждебен и по-малко миролюбив. Мнозина с лъскави возила се държат чорбаджийски. Гледат свирепо. Стискат кормилото като боксова ръкавица. Лицето им е напрегнато, а смехът им е нервен. Много рядко ми е да срещнат усмихнат шофьор.

Като че ли удобството да притежаваш возило не облагородява, а умножава материалния апетит. И прави мнозина нетърпими към най-малкото отклонение от спокойствието им. Почти никой не дава път на движещия се с краката си. Натискат нервно педала и ругаят, когато някой притеснен търси пролука да пресече дори на зелено…

Самочувствието на доста хора зад волана надхвърля всякакви граници и общуват с пешеходците едва ли не враждебно. Желаят да подчинят на себе си и скоростта целия свят и се озлобяват, когато това не им се удава. Всъщност те са такива и с тези, които са в колата им. Искат всяка минута да им бъдеш благодарен, че те возят, когато си роднина или приятел.

Друг е въпросът, че понякога и минувачът е също твърде нахален. Смята също, че светът му е задължен. Взаимно с шофьора се държат така, сякаш са единствени обитатели на пространството наречено улица и недосегаеми от закона. Тази липса на добронамереност завършва печално…

Много от шофьорите на лъскави коли не могат да ги карат. Не рядко се разсейват или важно говорят с пътниците, когато пътят е задръстен и трябва да приложиш съобразителност. Дълго се колебаят на коя скорост да превключат, накъде да завият, зад кого да се преустроят. Сещат се, че трябва да влязат в другата лента, отдавна след като е трябвало да потеглят и пречат на другите.

Въобще улиците са кръстопът на бурни страсти…