Мирон Иванов: „Десетте божи заповеди на пътя“

Публикувано някога във вестник с немалък за тогава тираж…

Моя близка колежка от Университета беше дъщеря на сатирика…

Разговорът е направен в редакцията на някогашния в. „Стършел“

Също част от бъдещата ми книга „Кръстопът на бурни страсти“

…Мисля, че автомобилът, както всичко на този свят, иска да бъде слушан. Да бъде гледан и чак тогава той ще може да се движи. Не смятам, че нещо особено ни спестява. Онова, което той ни дава като бързина, си го взема под формата на грижи. Както и да извъртаме нещата, ние не можем да изменим старата класическа формула, че пътят е равен на скоростта по времето. Когато спестим много време, ще трябва да увеличим скоростта. Ако караме със сто и четиридесет километра в час – четири месеца ще изчукваме ламарини…

В стари времена хората са се учили от басни за животните. Днес можем да се учим от басни за автомобила. И най-дребните неща в него си отмъщават, когато искаме повече да вземем, а по-малко да дадем.

Ние може би сме най-добрите шофьори в света, защото караме най-старите, уморени и амортизирани  автомобили. Повече от половината от нашите превозни средства  не биха били пуснати в редица европейски страни. Но ние правим чудеса…

Дори мога да ви кажа, че пиенето у нас има много незрял характер. Виждаме филми за европейски страни. В тях човек изпива една бира или един коняк, качва се и кара колата – никой не го спира. У нас, като се изпие един коняк, след това се изпиват четири.

Ако си пил малко, можеш да се държиш прилично на платното. Но ако обърнеш повече – ще закачиш някое дърво или мантинела. А може и фронтално да навлезеш в насрещното платно. Ние не умеем да спазваме законите. Но тук въпросът е не за другите закони, а за един природен – за гравитацията…

На пътя не сме равни. Достатъчно е един войнстващ простак да разстрои движението от София до Пловдив. Ако те са трима – разстройството е още по-сигурно. Самото нарушение предизвиква у другите мисълта, че и на тях може да бъде простено.

Една пропаганда е като литургия. Ако хората не вярват в бога или правят престъпления, не бива да се обвиняват поповете. Ние трябва да си кажем нашата молитва. Та ако ще да си повтаряме едни и същи неща до втръсване. Защото уличното движение не е роман. Моралните запрети за всички времена евреите са ги извели в Десетте божи заповеди. И никой не се е стремил да ги каже по-красиво или по-литературно. Не кради, не лъжи, не убивай… Неуверен не изпреварвай, не отнемай предимство, не заслепявай… това са десетина неща, които трябва да влязат в главата ни…