Димитър Попов: „Скоростта дава самочувствие“
С покойния експремиер се познавах от 1982 г. Той водеше дълго юридическа рубрика при мене във вестника. 
Тогава още беше зам.-председател на Градския съд.
Ходил съм и у тях.
Като бивш някога автомобилен съдия – малцина знаят това – после Попов, когато стана премиер, посещаваше и наши спортни мероприятия на Съюза на автомобилистите.
Помня как ми казваше – „Кажи, ако имаш нужда от нещо, да ти помогна..“
Чест му правеше.
Когато празнувахме 45 години от създаването на „Авто Мото Свят“, той дойде официално да ме поздрави, когато се бяхме събрали да отбележим събиитието с публично известни личности в клуба на СБА…Тогава ме уважиха много изявени хора.
И тази публикация смятам да включа в готвената от мене книга „Кръстопът на бурни страсти“.
Ето какво съм записал при една от нашите срещи…
…Животът ми като правник тръгна и вървя така, че по необходимост се занимавах с пътни произшествия. В началото – като юрист консулт в Държавния автомобилен транспорт и едновременно с това – като активен деятел на Българския автомобилен и турингклуб и СБА. И почти 20 години – като съдия в Софийския градски съд…
Транспортните престъпления представляват само част от пътно транспортните произшествия. Но в тях особено добре се откриват причините и условията за не особено насърчителното състояние на пътната безопасност у нас. В съдебния процес те са предмет на цялостно издирване, степенуване, преценка. Докато при статистиките на КАТ за едно произшествие се отчита само една причина, по делата за пътно транспортни престъпления причините само по изключение не са повече от една. Съдебната практика дава далеч по-точна и по-полезна картина. Ако зависеше от мене, бих изградил държавната политика за борба с това зло върху съдебната статистика.
Преди десетилетия Тилман и Хобс ни предложиха тезата си, че Човек шофира така, както живее. Не е трудно да я дешифрираме: внимателният, подготвеният се проявява по същия начин зад кормилото. За себе си аз запазвам резерви. Защото съм съдил за тежки произшествия и хора, които в живота си са били съвсем други. Казвал съм го неведнъж. И са ме питали: Как така? Може ли човек да се показва с две лица? Почти всеки от нас е двуликият Янус? Опитвал съм се да отговоря. Разбира се, не! Лицето което носи отрицателни качества, рядко е добър шофьор. Но често хора със забележителни добродетели също застават зад банката на подсъдимия. Просто тази остро рискова дейност прави възможно и най-малките пропуски да пораждат лавина от тежки последици, които те правят престъпник. Защото върху пътя, при условията на остър недостиг на време и разрушителна сила на удара с висока скорост и тежка маса, всяко отстъпление от дължимото поведение може да доведе до неочаквани, невероятно тежки последици.
От колко години съм шофьор? Ако бях жена щях да скрия поне едно десетилетие. Повече от 40. Беше време, когато бях ненаситен, не слизах от автомобила, който носеше със себе си невероятно динамичен, сложен и интересен свят. Почти четвърт век се занимавах с автомобилен спорт. Работих в автомобилния транспорт. Пътувах много…
Не обичах да карам много бързо. А е и забранено. Но се стремях да поддържам по възможност по-високата средна скорост. Опасно е не бързото каране, а бързането там, където няма условия. Скоростта трябва да се избира разумно. Много малко са дейностите в живота, при които благоразумието е така необходимо…
