Имах честта да го познавам….Радой Ралин: „То не било на младица, та на бяла брадица…“…

Публикувано някога  в централен тиражен вестник.

За публикацията спечелих дори парична награда от редакцията…

Публикацията  готвя за моя книга.

…На младини изминавах по 10-12 километра пеша – обикновено там, където няма автомобилно движение. Колите станаха толкова много – и гарирани по тротоарите, и минаващи постоянно по улиците, че човек не може да избяга от тях. Все по-малко място остава за нас, пешеходците.

Човекът зад волана си има своята работа, нека си я гони. Но, ако седна на негово място, уверявам ви – на първите сто метра ще катастрофирам. Защо? Ще ми направи впечатление някое дърво, някой прозорец. Ще погледна, ще се залисам и ще стане белята. Когато човек се движи пеша, всяко цветче се набива в очите му, всяка тревица… Това духовно напластяване липсва, когато гледаш от прозореца на автомобила. Вместо това виждаш шеметна върволица от хора, която не оставя нищо в душата.

Като човешки напредък колата не може да се отрече. Факт е, че ако някой припадне, колата ще го откара до близката болница. Самият аз винаги се ползвам от услугите на такситата.Но въпреки това не обичам автомобила. Огорчава ме с тази своя алчност да задминава.

Гоним все бързината, а не се замисляме колко духовни загуби нанася това. Грижите, които има собственикът му, са много – да го мие, да го лъска, да го човърка…През туй време би могло нещо да прочете. Има хора, които книга не вземат, картина не поглеждат, никога не отиват на концерт. А все около автомобила се въртят.

Пък и защо да си купувам кола? Има една поговорка То не било на младица, та на бяла брадица! Вече са остарели рефлексите ми, ставите ми, остарял е вървежа ми. Като знам как съм устроен, дори от лотария да спечеля кола, не бих шофирал. Щеше да ми направи впечатление някое хубаво момиче и щях да искам да го изпращам с нея. Щях да стана безплатен развозвач на всички свободни момичета. А моето сърце е малко отзивчиво към женските несгоди…

Освен това колата дава чорбаджийско самочувствие. Гледаш от високо своите съседи, които може да са научни сътрудници, дори академици, но нямат собствени автомобили. Може би човек, който е алтруист, не би се ограничил в тесния хоризонт на волана. Някои хора стават неузнаваеми…

Не искам да натрапвам на никого своето мнение. Има пък хора, които не обичат неща, гдето на мене ми харесват. Нека да оставим един да обича автомобилите, а друг – ходенето пеша.

С бай Радой бяхме близки….Ходил съм приживе и много пъти у тях.

Със сина му Кин ергенувахме,  познавах се със семейството му в последствие  и е идвал у нас.…