Архив

Февруари 1996. На гости на Rover в Кент, Англия…

Когато BMW Group притежаваше Rover, техният представител за България – „Дару Кар“, ни изпрати с покойния мой приятел Ричи Груев от БНТ в

Rover 200. Трябваше да се справим с обратния волан...

Rover 200. Трябваше да се справим с обратния волан…

Англия да караме техни автомобили.

Летище Лондон Хийтроу (на английски: London Heathrow Airport) е най-голямото летище във Великобритания и най-натовареното европейско летище и второ по брой интернационални пътници в световен мащаб.

Публикацията от командировката ни в "Автолевове" - в. "Пари"...

Публикацията от командировката ни в „Автолевове“ – в. „Пари“…

Нашият боинг на British Airways се приземи след полета от София и се изправихме пред граничния офицер – жена, която ни заговори на руски…Попита ни къде отиваме и какво ще правим там. Извадихме документите с които Rover Group ни канеше.

Пред изхода ни чакаше тъмнокож с униформа и фуражка, който държеше табела с моето име. Представихме му се и той ката: „Г-н Панчев  автомобилът Ви чака отвън“. Беше тъмен Rover 820 – най-големият  и най-луксозен модел.

Седнахме с Ричи на задната седалка – мястото за шофьора беше разделено от нас със стъкло…

Скоро пристигнахме в двореца Южна Ложа, недалеч от Брайтън.

Почерпиха ни  уиски и започна пресконференцията почти веднага.

Първият въпрос пред журналистите от цял свят зададе моя милост… Попитах да разкажат нещо повече за двигателите серия К на новия модел 200.

Ние бяхме единствените, пратени от Източна и Централна Европа. Настаниха ни апартаменти, а когато влязохме после в столовата, с нас на масата седнаха президентът на Групата и главният конструктор. На масата имаше българското и британското знаме.

С най-стара железница в Англия..

С най-стара железница в Англия..

Карахме роувърите из Кент, Южна Англия и ни возиха дори на най-старата железница в Англия.

Първото, което ни направи впечатление от пътищата там, беше, че почти във всяко селище кръстовищата имаха кръгово движение…

На другия ден ни дадоха обяд в Тронната зала на Двореца на британските крале в Брайтън.

Тогава до мене седна англичанин и ме заговори. „Г-н Панчев, ние знаем за вашето идване и искам да Ви попитам защо не върви нашето производство в България – във „Вамо“ Варна. Аз съм корпоративният директор на Rover.“

Обясних на англичанина, че няма никакви преференции за техните коли на пазара у нас. Българското правителство беше обещало да купи роувъри за държавни коли. Вместо това купи лади и шкоди…Освен това, ако си купиш роувър от завода, беше по-скъпо, отколкото ако го купиш от вносителя „Дару Кар“.

Англичаните предложиха и за производство модел, снет преди 10 години от производство.

Британецът тогава ми каза – „Можем да качим на конвейера веднага последният модел…“…

След нашия разговор и два месеца по-късно британците се изнесоха от България…За  отбелязване е, че Rover Maestro се правеше и в Китай до 2005 г…