Из книгата, която готвя – „Предизвикани мемоари“…За одисеята ми във вестника, където работех…
Направиха ме гл. редактор чак през 1996 г., когато освободиха предишния шеф. Вестникът беше в тираж 13 500. Но без конкурс ми назначиха директор, който преди това беше работил в „Стършел“ и в „Радио и телевизия“…Идваше на рампата да провери дали съм издал вестника без него и като видеше, че новият брой е отпечатан и без него, ми казваше – браво, ще предложа да те наградят.
Година и половина по-късно го освободиха за „несправяне с работата“ и ме назначиха вече напълно за шеф – МОЛ с булстатът на мое име.
Един от последните ми броеве, които направих що годе както трябва…
Но положението беше неспасяемо. При директора тиражът стигна дъното от 860 бройки…Никога „Авто Мото Свят“ не е имал толкова малък тираж. Трудно се справяхме и с продажбите.
Шедьовърът на директора, който ми назначиха, беше един брой, на който цялата първа страница беше изпълнена с автографи на депутати от Парламента…
Караха ме и мене да търся сам средства за издаването. Накарах фирмите на СБА да си плащат, когато се пише за тях. Тиражът спадна и поради това, че издателите ме караха да пиша за техните подразделения и технически центрове, което не беше интересно за читателите и вестникът стана прекалено административен и като тиражка. Дадени бяха за това цели страници от вестника.
Не ме насърчаваха да пиша за автомобили и дори имаше шеф, когато напишех нещо интересно във вестника за автомобилни новости, ме питаше колко са ми платили, за да напиша за това.
Принуден от това, че вестникът не върви, поставих на първа страница снимка на Мис София – по онова време имаше такива похвати и при други вестници – да пускат на страниците си поразголени дами…. Началниците в СБА ми потърсиха сметка, с мотив, че съм нанесъл непоправими щети на изданието…
Въпреки това, потърсих помощ от адвокат и не посмяха да ме уволнят, а ме освободиха по взаимно съгласие с обезщетение от четири заплати. Не посмяха да направят по-голяма гадост.
Всичко това – след 21 години работа във вестника и седем години като негов главен редактор…
Това не се размина за мене без последици. По време на работа получих инфаркт, а и имаше случай при бъбречна криза, когато ме извозиха от кабинета с бърза помощ направо в болница…
Така се съсипа здравето ми, че две години, след като ме освободиха, се наложи да мина през ТЕЛК. Сега имам много висок процент на нетрудоспособност…
По време на работа ме караха да подписвам и празни трудови договори. Когато казвах на кадровика, че това не е според Кодекса, той ми отговаряше – председателя каза, че тук той е Кодекса, ако не ти харесва, каза да си ходиш…
Държаха ме в СБА на ниска заплата, за която правех всичко във вестника от А до Я и пенсията сега ми е мижава…
От СБА ме изкараха фактически на улицата и отидох на борсата. Там ме взеха от Еврейския дом в София, където завърших безплатно четиримесечен курс по „Компютър в рекламата“. Това фактически си беше обучение за преминаване на работа като ПР на фирма. Понякога съжалявам, че не станах такъв, а продължих да пиша…
Преподавателят ми по компютър в Еврейския дом ми намери след това и работа – в сп. „Авто Газ“…
За щастие имах авторитет и позиции в други печатни издания, където ме вземаха след „Авто Мото Свят“ да работя. Работих в „Автокласика и Мотоциклети“ на три пъти, и в „Автобуси и микробуси“, правих страница във в. „Кеш“, водих рубрики немалко време в „Авто Форум“ и на други места.
Направих и поредици от предавания в две телевизии. В „ТВ България 24“ шест месеца правих седмичното „Автомаратон“…
Преди години направих и седем предавания в Българска Национално Патриотична ТВ.
Издадох и 10 книги, свързани с автомобила и имам поръчки за още книги, над които работя. Издадох дори първият том на първата българска автомобилна енциклопедия. И какво ли не…
Засега съм единственият автомобилен журналист у нас, издал толкова много книги.
